Връхлита страховит легион

— На запад се намира един от гарнизоните на народа, за който ви казах, поданиците на Кралството. Хората там живеят в малки градове, не по-големи от нашите, три от тях се казват Тулан, Каре и Крудий. Добре са укрепени. Можем да ги изолираме по суша, но те разполагат с многочислени флотилии и ще могат да се поддържат по море. Ще трябва да ударим едновременно и бързо и трите крепости и да ги завладеем.

— Когато му дойде времето. Но първо ще се наложи да изградим сигурно предмостие на Родния свят и да измислим някакъв план, с който да спечелим още време. — Лорд-регентът се замисли за миг за това как великото Бариерно заклинание, сферата, удържаща настъпващия Демонски легион, отслабва на север. Пред изминалите десет години я бяха пробивали на три пъти и според последния доклад наскоро отново била пробита на запад. Сраженията бяха изключително кръвопролитни и мнозина бяха платили ужасна цена, докато магьосниците възстановяват пробива. Накрая бариерата щеше да падне навсякъде, така че не разполагаха с време. Единствено героизмът би могъл да удържа врага, докато не пристигнат подкрепления. Той погледна Ларомендис и добави: — Планът за завладяването на този свят ще бъде подложен на обсъждане. Но това е работа на други. На теб ще поставя нови важни задачи.

— Готов съм да ви служа, милорд — отвърна магьосникът.

— Напоследък понесохме тежки удари. Врагът ни изтика от твърдината Тандар и Модария падна.

Магьосникът не каза нищо, но лекото трепване на очите му бе по-силно от въпрос.

— Няма оцелели — въздъхна лорд-регентът.

Модария беше последният от граничните светове, така че сега цялото население на Народа се намираше на Андкардия.

— Накарахме ги да платят скъпо, но както винаги за всеки от тях губехме по трима наши. — Дълбокият му глас беше почти безстрастен, когато добави: — Трябва ни безопасно убежище, магьоснико. Дали онзи свят е безопасен?

Настъпи тишина. Ундалин не издържа и се провикна:

— Говори! Безопасен ли е?

— Там има следи от демони. Не са пресни, но… демоните са били там.

Лорд-регентът отметна ядно глава и за миг даде воля на измъчващите го чувства.

— Значи и там няма да намерим спасение!

— Само следи, милорд — уточни магьосникът. — Не открих демони.

— Как е възможно това? — попита лорд-регентът и го изгледа ядосано.

— При пътешествията си видях много страни и чух безброй разкази. Преди около век демоничен господар стигнал до тази земя, ала не водел войска. Той се превъплътил в облика на жена, кралица на хората, и завладял една трета от света, преди да бъде спрян. Магьосник с голяма мощ, подпомаган от други магьосници и човешка армия, сразил демона и го прогонил.

Лорд-регентът бе свел глава, докато слушаше разказа.

— Само един демон — каза тихо. — Това е необичайно. — Помълча замислено, после добави: — Но има ли един, това означава, че ще го последват и други.

— Милорд, нося и надежда. В разказите се намеква, че този демон не е дошъл на въпросния свят чрез магия, а по-скоро през… портал.

— Демоничен портал!? — възкликна лорд-регентът. — Тази история става все по-древна, магьоснико. И все по-невероятна — инак как ще обясним присъствието на демони сред смъртните? Та нали всеки маг учен още от времето преди времето знае, че демоните не могат да се появят в някой свят, ако не са били призовани! Не желая повече да слушам подобно богохулство, освен ако не държиш да последваш участта на брат си!

Лицето на магьосника се изопна.

Лорд-регентът продължи с по-нисък глас и успокоително:

— Той е жив.

— Във вашата тъмница, милорд?

Лорд-регентът не успя да скрие усмивката си.

— В клетка, която поставих в малък двор. Мисля, че тъмницата влияе зле на здравето му. Исках да е жив, когато се върнеш. Ако се върнеш. Там напича слънце, може би следобед дори му става горещо, но е добре.

Лицето на магьосника едва не се изкриви от гняв, но той се овладя.

— Оцеляването на брат ти зависи от това дали ми служиш вярно, магьоснико — добави лорд-регентът.

Магьосникът наведе глава.

— Милорд, и аз, и Гуламендис сме ваши верни служители. Винаги е било така.

Настроението на лорд-регента видимо се влоши.

— Недей да ми своенравничиш, магьоснико. — Той посочи на запад. — Равнините на Делт-Аран са осеяни с труповете на воини, които „ми служат вярно“. С всеки от тях народът ни се топи. В Тандамар има деца, които никога няма да видят лицата на бащите си. На пет свята се бихме с Демонските легиони и на всеки от тях оставяхме свидни жертви, които са „мои верни служители“, както и техните жени и деца. — Зад гнева на лорд-регента магьосникът долови болка. — Моят дядо и баща му са се възправяли срещу врага и също са били „верни служители“. И са дали живота си за нас. Няма да опозоря спомена за тях, като простя на виновните за този ужас. Сега те са тук, на Света на Седемте звезди, откъдето няма накъде да бягаме. — Отново сниши глас и добави: — Освен на Родния свят.