Връхлита страховит легион

Той прегледа един стар текст, който бе написал преди близо столетие, и когато приключи, го побутна настрана с въздишка на съжаление. Зарея поглед през прозореца към селцето долу и червеникавото зарево на залеза и се замисли за това колко идиличен бе станал животът му през последните двайсет и няколко години — ако се изключи някое и друго премеждие като това отпреди три дни в Ланада.

Помнеше добре деня, когато пристигна тук с младия Брандос и жена му и как бе решил, споходен от внезапно хрумване, да се настани на хълма. Докато гледаше селцето и залеза, неволно се запита дали решението му не е било повлияно единствено от красивата гледка. Вярно, че залез има всеки ден и навсякъде, но от друга страна, като че ли целият му живот се основаваше на случайни събития и съмнителни решения, нерядко подтиквани от каприз — като например да даде убежище на улично хлапе, което се бе опитало да го обере преди трийсетина години.

Селцето бе единственият постоянен дом, който бе имал от детството си, време толкова отдалечено, че се налагаше да се съсредоточава, за да си спомня нещо от него. Отначало обитателите му бяха изплашени от Чародея на хълма, както го наричаха, но оттогава той неведнъж бе защитавал селото от скитащи бандити и дори не бе позволил на армията на амбициозния махараджа на Мубоя да го приобщи към своите разрастващи се владения. Изпитваше гордост, че досега се бе справял предимно с хитрост и лукавство и без да се налага да отнема нечий живот. Макар отдавна да бе надживял ежедневните грижи на обикновените хора, имаше определени граници, които не би искал да преминава.

Ако имаше опасения, те произхождаха от факта, че заниманията с тъмни изкуства нерядко могат да доведат до преследване от страна на закона. Но много по-сериозна бе загрижеността за собственото му благополучие, тъй като неведнъж се бе уверявал, че пътешествията по пътя към тъмното познание могат да костват на магьосниците много повече от неодобрението на околните. Макар да не беше набожен човек, все още държеше да се срещне с Лимс-Крагма уверен, че не е успял да опетни името си и че ще може да обясни някои свои дребни кусури. Заради професията му сигурно имаше мнозина, които не го смятаха за добър човек, но той имаше свои принципи. А и бе виждал по-добри от него да стават жертва на тъмното изкуство. То бе като наркотик за много магьосници.

Докато се наместваше в креслото, се сети, че ще трябва да отскочи до града, за да си купи нови възглавници. Огледа кабинета си. Огнището бе запалено, както винаги в студената зима, и облъхваше с топло сияние каменната стая. Зимно време в спалнята на долния етаж духаше и чародеят често оставаше да преспи в кабинета. Беше убеден, че теченията долу са заради лошо иззидания комин, но все не намираше време да го погледне и единственото, което правеше през трите месеца на зимата, бе да застила пода с дебели одеяла.

Брандос се изкатери тромаво по витата каменна стълба, построена в средата на кулата, влезе и подхвана без встъпление:

— Е, какво намери?

— Същото, от което се страхувах — отвърна чародеят, изправи се и махна към овехтелите книжа на масата. — Май ще трябва пак да поскитаме.

— На пазар в Махарта, а?

Амиранта огледа стария си приятел. Макар да бе надхвърлил петдесетте, Брандос все още изглеждаше доста як. Обветреното му лице говореше за години на битки и бе покрито с впечатляващ брой белези.

— Така е, вярно е, че ми трябват нови възглавници, но това може да почака. — Огледа книгите и продължи: — Става нещо много лошо и трябва да го обсъдим с някои хора.

— Имаш ли предвид някой конкретен човек?

— Разкажи ми за този Каспар.

Брандос се усмихна, кимна, седна на ниското столче до огъня и започна:

— Ето какво зная: около месец след изчезването на генерал Аленбурга, което стана преди десет години, споменатият Каспар от Оласко пристигнал в двореца на махараджата заедно с малка армия воини от света на цураните. Младият владетел на Мубоя дал на Каспар титлата армейски генерал, обявил, че Аленбурга е заминал да живее в някакво далечно място, и се заел да обединява страната и да завладява нови земи. Но тъкмо сега става интересно. Изглежда, Каспар успял да спечели доверието на махараджата и предложил дипломатическо решение за два конфликта, съумял да уреди спорните въпроси с кланове от Града на Змийската река и да анексира два северни града, без да пролее и капчица кръв. След продължителна война дори изковал съюз с Оканала чрез няколко умело уредени брака на издънки на кралския род, като постигнал споразумението, че наследниците на Мубоя и тези на крал Оканала ще управляват съвместно общата им империя. Пак той помогнал на Оканала да потуши два бунта, а в наши дни Оканала и Мубоя се готвят заедно да тръгнат срещу онези жестоки джуджета, които живеят в тревистите земи на запад.

— Забележителен списък с постижения за толкова кратък период на служба — потвърди Амиранта, докато се почукваше замислено с пръст по брадичката, нервен тик, който имаше още от дете. — И какво още?