Върколашки метаморфози

Което тутакси се отразява в менюто. Сядам на бара и се задълбочавам в дринк-листа, опитвам се да намеря нишата си между четирийсетдоларовите уискита и шейсетдоларовите коняци (за четирийсет грама, моля ви се!). Имената на лонгдринковете се групират в остросюжетна повест: Tekila Sunrise, Blue Lagoon, Sex on the Beach, Screwdriver, Bloody Mary, Malibu Sunset, Zombie4. Направо филмов сценарий.

Но аз си поръчах коктейл със заглавие Rusty Nail5 — не в чест на наближаващата среща, както би си помислил някой с психоанализна нагласа на ума, а заради непонятното Drambuie, което влизаше в него заедно със скоча. В тоя живот всеки ден трябва да научаваме по нещо ново. Освен това менюто беше на два езика и на руски този коктейл се казваше „Расти Найл“. Милият Найл, живурка си някъде в предградията, планира си плановете и изобщо не подозира, че след емиграцията го чака един голям ръждив пирон… Още една заявка: историята на руско-американец, потеглил към светлините на голямата мечта и се naHANDril. Ох, защо не съм в кинобизнеса!

В бара седяха две мои съратници — Карина от бившите моделки и транссексуалката Нели. Тя дойде тук от хотел „Москва“, след като го закриха. Нели наскоро я чукна петдесетакът, обаче се оправя идеално. В момента омайваше някакъв галантен скандинавец, а пък Карина сам-саменичка се тровеше и аз не знам с коя цигара, което си личеше по наплесканите с червило фасове в пепелника. И до днес не знам точно защо става така, но става, и то редовно — Нели, грозницата с комсомолската биография, бичи повече от малките с вид на моделки. Причините може да са различни:

1) западнякът, откърмен с идеите за женското равноправие, просто не може да отхвърли една жена поради възрастта й или външните й несъвършенства, понеже на първо място вижда в нея човека;

2) за мислещия западняк да удовлетвори половите си потребности с фотомодел означава да се поддаде на идеолозите на консумативното общество, а това е пошло;

3) западнякът поставя социалния инстинкт толкова по-високо от биологичния, че дори в такова интимно нещо като секса се грижи на първо място за най-неконкурентоспособните участнички в пазарните отношения;

4) западнякът е убеден, че грозницата ще му излезе по евтинко и че след един час падение ще му останат повечко пари за вноските по „Ягуар“-а.

Точно както ми беше наредил барманът Серж, изобщо не гледах към него. В „Национал“ всички снасят за всички, така че трябва да се внимава. Освен това в момента Серж ми беше безинтересен, повече ме интересуваше клиентът.

За въпросната длъжност в бара имаше двамина кандидати: един сикх с тъмносин тюрбан, приличаше на шоколадов заек, и мъж на средна възраст с костюм с жилетка и с очила със златни рамки. И двамата седяха сами — очилаткото пиеше кафе и се взираше в квадрата на остъкления двор, а сикхът четеше „Financial Times“ и полюшваше лакирания си чепик в такт с пианиста, който майсторски реанимираше културното наследство на деветнайсети век в съвременни звуци. Свиреше прелюдията на Шопен „Капки дъжд“, същото, което изпълнява злодеят във филма „Moonraker“, когато се появява Бонд. Обожавам Шопен. О, не току-така София Андреевна Толстая, докато през последните години на живота си работи върху опровержението на „Кройцеровата соната“, възнамерява да нарече труда си „Прелюдиите на Шопен“…

По-добре ще е да е тоя с очилата, помислих си. Ясно беше, че не пести за „Ягуар“, вече си имаше. За такива цялата тръпка е да си похарчат парите. Тази трансакция ги възбужда повече от всичко, което може и изобщо да не стане, ако ги напиеш, както трябва. Виж, сикхът — сикхът е друга работа.

Усмихнах се на очилаткото и той също ми се усмихна. Чудничко, помислих си, и в същия момент сикхът сгъна финансовия си вестник, стана и дойде при мен. И каза:

— Lisa?

Това беше днешният ми псевдоним.

— That’s right — отговорих радостно.

Какво друго да направя.

Той седна срещу мен и веднага почна да ругае тукашната кухня. Английският му беше много добър, както впрочем на повечето индоангличани — истинско оксфордско произношение, малко сухо, с което леко напомня руски акцент. Вместо „fucking“ като някое бойскаутче казваше „freaking“, което беше наистина смешно, понеже я натикваше тая думичка във всяко второ изречение. Може би пък религията му забраняваше да ругае — има го в сикхизма този момент. Оказа се портфейлен инвеститор и едва се сдържах да не го попитам къде му е портфейлът. Портфейлните инвеститори не обичат тая шегичка. Знам го, понеже всеки трети мой клиент в „Национал“ е портфейлен инвеститор. Не че в „Национал“ отсядат чак толкова портфейлни инвеститори, просто аз изглеждам съвсем млада, почти дете, а всеки трети портфейлен инвеститор е педофил. Честно, не ги обичам. То си ми е професионално.