Върколашки метаморфози

Той почна с изключително старомодни комплименти — в смисъл, направо не можел да повярва, приличала съм на девойката от мечтите му в невинните му мокри детски сънища, точно така го каза. И тъпотии от тоя род. После поиска да ми види паспорта — да се убеди, че съм пълнолетна. Свикнала съм с такива молби. Дадох му го — задграничен и естествено фалшив, в него се водех Алиса Ли.

Сама съм си го измислила това — от една страна, разпространено корейско фамилно име, подхожда на азиатското ми личице. От друга — нещо като намек: „Алиса ли?“ Сикхът му огледа всичките страници — очевидно се боеше за доброто си име. По паспорт бях на деветнайсет.

— Да ви почерпя нещо? — попита ме.

— Вече поръчах — отвърнах. — Ей сега ще го донесат. А вие на всички момичета ли казвате същото — за невинните си детски сънища?

— Не, само на вас. На никое друго момиче не съм го казвал.

— Ясно. Тогава и аз да ви кажа нещо, което не съм казвала на никой мъж. Приличате на капитан Немо.

— Капитан Немо от „Капитан Немо“?

Охо, помислих си, що за начетен портфейлен инвеститор.

— Не, от американския филм за изисканите джентълмени. Там имаше един изискан джентълмен, също като вас. Брадат подводничар каратист със син тюрбан.

— Ама филмът по Жул Верн ли е?

Донесоха ми коктейла. Мъничък — само шейсет грама.

— Не точно. Там събират всичките супермени от деветнайсети век — капитан Немо, Невидимия, Дориан Грей и така нататък.

— О? Оригинално.

— Нищо оригинално няма. Основаната на посредничеството икономика поражда култура, която предпочита да препродава създадените от други образи, вместо да създава нови.

Тази фраза я бях чула от един ляв френски кинокритик, който ме прекара с триста и петдесет евро. Не че бях съгласна с всичко в нея, но просто всеки път, когато я повтарях при разговор с клиент, ми се струваше, че кинокритикът си отработва няколко условни единици. На сикха обаче това му дойде нанагорно.

— Моля? — И се намръщи.

— С две думи, този персонаж, Немо, страшно приличаше на вас. Брада, мустаци… И освен това се молеше на богинята Кали в подводницата си.

— Е, значи нямаме много общо — усмихна се той. — Аз не се прекланям пред богинята Кали. Аз съм сикх.

— Много уважавам сикхизма — казах. — Според мен това е една от най-съвършените религии на света.

— Познавате я?

— Да, разбира се.

— Сигурно просто сте чули, че сикхите носят тюрбани и бради — засмя се той.

— В сикхизма не ме привличат външните му атрибути. Възхищава ме духовната му страна, особено храбростта на прехода от упованието в живите учители към упованието в книгата.

— Но така е и в много други религии — каза той. — Просто вместо Корана или Библията ние имаме Гуру Грант Сахиб.

— Но никой друг не гледа на книгата като на жив наставник. Освен това никъде другаде няма такава революционна концепция за Бога. Най-впечатлена съм от двете основни черти, които радикално отличават сикхизма от всички други религии.

— И кои са те според вас?

— Първо, признаването на факта, че Бог е създал света не с някаква възвишена цел, а най-вече за собствено удоволствие. Никой преди сикхите не се е осмелявал да го твърди. И второ — богонамирането. За разлика от другите системи, в които имаме само боготърсачество.

— Какво имате предвид с „боготърсачество“ и „богонамиране“?

— Спомняте си апорията с екзекуцията на площада, нали? Тя често се привежда в коментарите към свещените сикхски текстове. Мисля, че води началото си от гуру Нанаку, но не съм съвсем сигурна.

Сикхът така опули кафявите си очи, че заприлича на рак.

— Представете си пазарския площад — продължих. — В центъра имаме заобиколен от тълпа ешафод, на който отсичат главата на осъден престъпник. Обичайна за средновековна Индия картина. За Русия също. Та значи боготърсачеството е, когато най-добрите членове на нацията се ужасяват от кръвта по брадвата, започват да търсят Бога и в резултат след сто години и шейсет милиона трупа постигат леко повишаване на кредитния рейтинг.

— О, да — каза сикхът. — Това е огромно постижение на страната ви. Имам предвид повишаването на кредитния рейтинг. А какво е богонамирането?

— Когато намират Бог направо на пазарския площад, както са направили учителите на сикхите.

— И къде е той?

— Бог в тази апория е и екзекуторът, и екзекутираният. Но той е и тълпата около ешафода, самият ешафод, брадвата, капките кръв по брадвата, пазарският площад, небето над пазарския площад и прахта под краката. И, разбира се, и тази апория, и — най-главното — онзи, който я слуша сега…