Възмездие

Двадесет и първа улица е тесен двупосочен път, но шофьорът ни успя да маневрира из нея и доста бързо си проправи път през сутрешния трафик. Само дето аз не бях сигурен дали ще бъде достатъчно бърз. Ако Гидън спазеше плана си за петте минути, Рейчъл щеше да е мъртва, преди да стигнем там.

Запознах водача на специалния екип Алан Роуи с последните новини. Проверихме в картата на „Гугъл“ номер 88 на Крейн Стрийт и още преди автобусът да спре в началото на задънената улица, сержант Роуи вече имаше план.

Той раздели екипа на три части — една щеше да разбие вратата на гаража, втората щеше да влезе отзад, а двама души трябваше да покриват сградата отстрани откъм железопътните линии.

Всяка постройка на Крейн Стрийт беше нашарена е графити и всички до една изглеждаха изоставени, включително и четириетажният склад в средата на квартала.

Изтичахме почти безшумно до края на улицата и заехме позиции. Аз и Кайли последвахме Роуи към предната част на гаража.

Вратата беше с размери около два и петдесет на четири метра и беше направена от гофрирана стомана.

— Няма да е проблем — каза Роуи. — Току-що от екипа отзад разбрах, че там има по-малка врата, която е много по-лесна за отваряне от тази. Специалистът в момента поставя лента експлозив около всяка от вратите. По моя заповед ще взриви задната, за да влезем. Секунда по-късно ще взриви и предната врата на гаража.

— Аз и Джордан влизаме първи — каза Кайли.

— Няма начин — отвърна Роуи. — Знаете как е. Първо екипът обезопасява помещението. Това ще го направят моите хора.

— Добре, вие сте първи — каза тя. — Знаете ли с какво ще се сблъскате?

— Нямаме представа.

— А трябва да знаете — каза тя и долепи тялото си плътно до постройката, сниши се до земята и пропълзя до двата почти закрити от прахоляк прозореца.

— Какво прави тя, по дяволите? — попита Роуи.

— Бих предположил, че разузнава — отвърнах аз. — Каквото и да е, нея нищо не може да я спре.

Кайли вдигна глава достатъчно, за да погледне през единия от мръсните прозорци. Пет секунди по-късно тя отново приклекна и се върна при нас.

— Играта се променя изцяло — каза тя и извади бележник и химикалка. — Това е помещението — нарисува правоъгълник тя, — а тук — отбеляза тя с Х центъра на правоъгълника — тук е Рейчъл. Завързана е, но стои права, така че, изглежда, все още е жива. Тук и тук — добави тя още два хикса — са Кейси и Бел. Те са коленичили на пода, а трима мъже са насочили оръжия към тях — добави още три хикса тя.

Изненадите просто не спираха.

— Трима мъже? — повторих аз.

— Ъхъ — отвърна тя, — и единият от тях е Папа Джо Салви.

81.

— Нека да повторя въпроса — каза Джо Салви. — Кой се прибра след училище следобед и каза на другия, че вие двамата трябва да убиете Енцо? Винаги има един, който е водач. Винаги има и един, който следва.

Думите на Салви напомниха на Дейв за собствения му баща. „Има вождове, има и индианци — казваше баща му. — Проблемът с полицията в Ню Йорк е, че има прекалено много проклети вождове и не достатъчно добри индианци. Аз съм индианец, Дейв. Получавам заповеди и гледам да свърша работата.“

Това беше опитвал да прави и Дейв. Разбира се, всичко беше идея на Гидън, но щом Дейв се съгласи да участва, той вложи в това всичко от себе си — Енцо, Кан, Кат, Тинсдейл, Паркър-Стийл — всеки един от тях си беше получил заслуженото. Искаше му се само да му беше останало време да се занимае и с други.

Оставаха му обаче само двадесет секунди. Кайли Макдоналд не беше сама отвън. Двамата с Джордан сигурно бяха придружавани от специален отряд, решени на всичко, за да спасят Рейчъл. Щяха да взривят вратата на гаража и тежковъоръжените полицаи с балистични щитове и автомати щяха да се втурнат вътре.

Двадесет секунди. Достатъчно време да затрие още една отрепка.

— Аз го направих! — изкрещя Дейв на Салви. — Гидън само приказва, но му липсва кураж. Енцо изнасили сестра ми и аз се заклех да го убия. Аз съм този, който разби мазната му физиономия с бутилка евтина водка. След това го замъкнах до водата и през цялото време той квичеше като малко прасе, каквото си и беше.

Дейв видя как Салви стиска по-силно дръжката на пистолета. Искаше му се да натисне спусъка. Салви обаче отстъпи назад. Трябваше му още един рунд.

— Всички вие от фамилия Салви сте голяма работа, когато сте отгоре — подразни го Дейв, — но когато масата се обърне, всички сте като Енцо — пищите за онази дебела кучка, майка му…

Пистолетът на Салви гръмна.

Кръв, кости и сива материя от черепа на Гидън плиснаха по лицето на Дейв.

— Знаеш ли, Дейв — каза Салви, — ти си не само кофти ченге, ти си и кофти лъжец. Не знам за какво ти е да искаш да отнесеш куршума вместо този задник. Той те прецака! Възхищавам ти се за лоялността, но така или иначе ще те убия.

Той тъкмо насочваше пистолета си към главата на Дейв, когато първият взрив разлюля стаята. Задната врата се взриви навътре и изпрати кълба дим и отломки към отсрещната стена. Тримата мафиоти приклекнаха. Миг по-късно втори взрив отвори огромна дупка в металната врата на гаража и мъже с каски, предпазни очила и специално снаряжение влязоха вътре.