— Ако попадна на такива, ще ги пратя при вас — отговори Кейтс.
Сайкс се засмя и се обърна към нас.
— А колкото до вас двамата, детективи, поздравления за перфектната полицейска работа. Сега разбирам защо Ървин Даймънд лично ви е посочил да работите по случая. Нищо не може да мине покрай вас незабелязано, включително и аз — каза тя.
Ясно беше, че тези й думи ще бъдат единственият намек, който някога би направила за факта, че е нарушила всички правила на закона, укривайки лаптопа на Евелин Паркър-Стийл.
— Вие двамата не само разрешихте случая „Хазмат“, но и спасихте една невинна жертва на отвличане, за капак успяхте и да заковете най-големия мафиотски бос в града и да го изправите пред правосъдието в обвинение, което със сигурност ще издържи в съда.
И двамата й благодарихме.
— Ще ми се само в Ню Йорк да имаше смъртно наказание — добави Кайли, — никой не го заслужава повече от Джо Салви.
— Съгласна съм — отвърна Сайкс. — Затова и първото нещо, което направих тази сутрин, беше да се обадя на Фред Пиърсън. Фред е моят приемник като щатски прокурор за Южните щати. Градът Ню Йорк не може да екзекутира Салви, но федералните могат.
— Знаем това — отвърна Кайли, — но има разлика между „могат да го направят“ и „ще го направят“. Това почти никога не се случва.
— Права сте — каза Сайкс, —
— Салви обаче е знаел, че Бел е дискредитиран служител на полицията — отбелязах аз.
— Така е, но това не променя факта, че Бел все още е бил част от Нюйоркската полиция и е бил на дежурство по време на убийството. Освен това Салви го е убил за лично отмъщение, така че няма как да твърди, че е изпълнявал обществено полезна мисия. Не мога да обещая нищо, но федералните с удоволствие ще ликвидират това копеле, така че не бива да сте твърде изненадани, ако Джо Салви бъде застигнат от лош край със смъртоносна инжекция още преди да е дошло времето за следващата ми предизборна кампания след четири години.
— Благодаря ви за подкрепата, госпожо кмет Сайкс — каза Кейтс. — Ако има нещо друго, което бихме могли да направим за вас, просто ни кажете, преди да е дошло времето на следващата ви предизборна кампания.
Сайкс си пое дълбоко дъх и се изправи в целия си внушителен ръст. Тя ни погледна и тримата и каза само:
— Току-що го направих, капитане. Току-що го направих.
84.
Събирането на документацията по един обикновен случай с убийство може да отнеме дни. Този случай обаче беше всичко друго, но не и обикновен. Убийците бяха двама полицаи, лице от офиса на областния прокурор беше изнесло информация, а една от жертвите беше мениджър на предизборната кампания на настоящия кмет. С Кайли бяхме затънали до ушите в попълване на официални документи.
— Мисля, че вече прескочихме точката, в която съставянето на докладите по случая отнема повече време, отколкото самото му разрешаване — отбеляза Кайли, когато успя да стане от бюрото си към обяд. — Съжалявам, че не мога да остана за остатъка от забавната част, но двамата със Спенс трябва да бъдем в клиниката за рехабилитация след тридесет минути. Ще се видим утре.
Тя си тръгна, а половин час по-късно получих съобщение.
Какво на този свят ти е по-интересно от мен в момента? Ч.
Бях забравил уговорката ни за обяд с Черил.
Натиснах бутона „запази“ на лаптопа и изтичах на ъгъла до закусвалнята на Гери.
Самата Гери беше зад касата.
— Здравей, красавецо — поздрави ме тя. — Чух, че си имаш нова приятелка.
— Закъснявам с петнайсет минути, така че настоящата може и да ми е малко ядосана, но защо мислиш, че имам нова?
— Носи се слух, че новата ни кметица се е отбила при теб на посещение тази сутрин. Не че е моя работа, но Мюриъл Сайкс е достатъчно стара, за да ти бъде майка.
— Не е твоя работа ли? Гери, всичко, което става в Деветнадесети участък, изглежда, е твоя работа. А и не се тревожи за новия ни кмет. Ако някога започна да излизам с жени на годините на майка ми, да знаеш, че ти ще си първа в списъка.
— Ех, обещания, обещания… — отвърна тя. — А сега тичай към онова сепаре, защото онзи британски компютърджия ще ти открадне доктор Черил точно под носа.
Забързах натам. Дамата от срещата ми за обяд беше преполовила малката си салата, а Мат Смит седеше на пейката срещу нея.
— Имате ли нещо против да се присъединя? — попитах аз.
— Аз няма да остана — скочи на крака Мат. — Просто ти топлех мястото и гледах някое от ченгетата наоколо да не сваля приятелката ти.
Черил спря да се храни и вдигна поглед от салатата си, но не каза нищо.
— Моята какво? — попитах аз и седнах.
— Стига, приятелю, знам, че си мислиш, че това е някаква строго пазена тайна, но не се налага да съм гений, за да забележа, че между вас двамата става нещо. Браво на вас! Фантастична двойка сте — каза той и погледна часовника си. — Май Кайли вече е на път към клиниката със съпруга си.