Читаем XIV колония полностью

Зорин се сети за Аня. Трябваше да й се обади и да се сбогува с нея. Твърде дълго бе отлагал, защото знаеше, че няма как да й каже истината. Сама бе предложила услугите си да издири дневника. Но това вече беше без значение и тя имаше право да знае. Той още носеше със себе си мобилния телефон, купен в Иркутск; от няколко часа беше включен, но тя още не го бе потърсила.

— Сигурно има причина да донесем и петте с нас — каза Кели.

Беше прав. Едната беше на пода, между краката му, в елегантния алуминиев куфар.

— Време е да кажеш защо.

— Трябва да отвлечем вниманието на американците — обясни Зорин. — Сега, след като знам намеренията ти, имам за теб задача, с която ще допринесеш за успеха ни. Една предпоследна изненада за противника.

На Кели идеята му допадна.

— Казвай!



Касиопея влезе в Синия салон. Още с пристигането си от Вирджиния двамата с Котън бяха дошли право в Белия дом. Мебелите бяха изнесени; на тяхно място в редица бяха подредени тапицирани столове с лице към временния подиум, издигнат пред единствената камина. Срещу подиума, до една от двукрилите вътрешни врати, беше поставена телевизионна камера. Вътре нямаше никой, вратите бяха преградени с кордон от червено кадифе.

— Скоро тук ще се случат важни неща.

Касиопея се обърна, зад нея беше Дани Даниълс.

— Радвам се да те видя — каза тя.

Президентът застана до нея.

— Котън говори с Едуин — каза тя. — Аз реших да намина насам и да хвърля един поглед.

— Важно помещение. Днес ще посрещне новия президент.

— Не звучиш особено развълнуван.

— Ще ми липсва работата.

— Нямаш ли планове за бъдещето?

Тя знаеше за него и Стефани, беше сред шепата хора, посветени в отношенията им. Останалите освен президента бяха Първата дама и Едуин Дейвис.

— С Полин се сбогувахме. Всеки поема по своя път — отвърна й той шепнешком. — Но, както казват, не ти трябва парашут, за да скочиш от самолета. Трябва ти само ако искаш да скочиш два пъти.

— Винаги умееш да поставиш нещата в контекст. Това ще ми липсва.

— Не прекалявай с носталгията, няма смисъл.

— Котън е бесен на себе си.

— Не е виновен, че Зорин е решил да си проправя път с експлозиви. Въпросът е: има ли нещо, от което трябва да се страхуваме?

Още с пристигането им бяха информирани, че Тайните служби са прегледали бункера за радиация и не бяха събрали достатъчно данни, за да се направи категоричен извод. Знаеха също, че Люк Даниълс е ранен и се намира в болница.

— Нещо за Люк? — попита тя.

— Стефани е при него. Скоро ще научим.

Тя го наблюдаваше, докато оглеждаше празния салон.

— Дълго ли трае клетвата?

— Не. Председателят на Върховния съд прочита клетвата. Първо на вицепрезидента, после и на президента. Всички стоим прави и зяпаме в камерите. Петнайсет-двайсет минути максимум. Без речи. Всичко това остава за публичната церемония пред Капитолия утре. Половин час и сме свободни. Само Фокс планира да поостане малко повече.

— Все още нямаме конкретни доказателства за наличието на ядрени бомби.

— Те са тук. Усещам ги. Трябва да си отваряш очите — каза той. — Двамата с Котън сте единствените, които можете да разпознаете Зорин и Кели.

— Утре ли се завръщаш в Тенеси?

— Да. Там е домът ми.

Дани имаше вид, сякаш вече не беше тук, сякаш съзнанието му блуждаеше някъде другаде.

— Имам лошо предчувствие — промърмори президентът. — Много лошо.



Зорин бе приключил с излагането на плана си, доволен, че и Кели бе одобрил предложената от него тактика.

— Нали разбираш — каза Кели, — че ще сме първите, нанесли пряк удар срещу главния противник?

Беше точно така и това значеше много. Той се пресегна през масата и двамата с Кели си стиснаха ръцете.

— Заедно, за Отечеството.

Бойни другари, и двамата щастливи, че всичко ще свърши така.

— Ти яж — каза Зорин. — Аз трябва да се обадя по телефона. — Той вдигна раницата си и изрови отвътре мобилния телефон. — Излизам отвън, няма да се бавя.

Докато отиваше към вратата, видя стенния часовник зад бара.

7:45.

Оставаха 4 часа.

74

С кола на Белия дом Стефани отиде до болницата в Манасас. Още като чу за Люк, се обади на Дани, който настоя тя веднага да тръгне натам. В болницата се запозна със Сю Бегин, която й каза, че Люк имал сътресение на мозъка и тежка бронхиална травма от вдишания дим. Бил в безсъзнание, прочиствали дробовете му с кислород. За щастие, нямал изгаряния. Бил скрит под масивно легло, което го запазило, докато Сю успяла да го измъкне.

Сега Стефани стоеше до леглото на Люк и гледаше младия Даниълс. Беше добър агент; отначало го бе взела по настояване на чичо му, но той се бе отличил с безупречната си служба. Дори Котън го хвалеше. Лекарят й бе казал, че ще се оправи, но трябва да си даде няколко дни почивка. Междувременно тя трябваше да научи какво бе правил в онази къща.

Сю беше в стаята на баща си. При бягството по-възрастният мъж бе получил остър пристъп на астма и сега беше в полусъзнание, но щеше да се оправи. За щастие, медицинските екипи и пожарната бяха пристигнали навреме и бяха откарали двамата мъже право в болницата.

Времето летеше. Наближаваше 12 часът.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Номер 19
Номер 19

Мастер Хоррора Александр Варго вновь шокирует читателя самыми черными и жуткими образами.Светлане очень нужны были деньги. Ей чудовищно нужны были деньги! Иначе ее через несколько дней вместе с малолетним ребенком, парализованным отцом и слабоумной сестрой Ксенией вышвырнут из квартиры на улицу за неуплату ипотеки. Но где их взять? Она была готова на любое преступление ради нужной суммы.Черная, мрачная, стылая безнадежность. За стеной умирал парализованный отец.И тут вдруг забрезжил луч надежды. Светлане одобрили заявку из какого-то закрытого клуба для очень богатых клиентов. Клуб платил огромные деньги за приведенную туда девушку. Где взять девушку – вопрос не стоял, и Света повела в клуб свою сестру.Она совсем не задумывалась о том, какие адские испытания придется пережить глупенькой и наивной Ксении…Жуткий, рвущий нервы и воображение триллер, который смогут осилить лишь люди с крепкими нервами.Новое оформление самой страшной книжной серии с ее бессменным автором – Александром Варго. В книге также впервые публикуется ошеломительный психологический хоррор Александра Барра.

Александр Барр , Александр Варго

Детективы / Триллер / Боевики
Чикатило. Явление зверя
Чикатило. Явление зверя

В середине 1980-х годов в Новочеркасске и его окрестностях происходит череда жутких убийств. Местная милиция бессильна. Они ищут опасного преступника, рецидивиста, но никто не хочет даже думать, что убийцей может быть самый обычный человек, их сосед. Удивительная способность к мимикрии делала Чикатило неотличимым от миллионов советских граждан. Он жил в обществе и удовлетворял свои изуверские сексуальные фантазии, уничтожая самое дорогое, что есть у этого общества, детей.Эта книга — история двойной жизни самого известного маньяка Советского Союза Андрея Чикатило и расследование его преступлений, которые легли в основу эксклюзивного сериала «Чикатило» в мультимедийном сервисе Okko.

Алексей Андреевич Гравицкий , Сергей Юрьевич Волков

Триллер / Биографии и Мемуары / Истории из жизни / Документальное
Смерть в пионерском галстуке
Смерть в пионерском галстуке

Пионерский лагерь «Лесной» давно не принимает гостей. Когда-то здесь произошли странные вещи: сначала обнаружили распятую чайку, затем по ночам в лесу начали замечать загадочные костры и, наконец, куда-то стали пропадать вожатые и дети… Обнаружить удалось только ребят – опоенных отравой, у пещеры, о которой ходили страшные легенды. Лагерь закрыли навсегда.Двенадцать лет спустя в «Лесной» забредает отряд туристов: семеро ребят и двое инструкторов. Они находят дневник, где записаны жуткие события прошлого. Сначала эти истории кажутся детскими страшилками, но вскоре становится ясно: с лагерем что-то не так.Группа решает поскорее уйти, но… поздно. 12 лет назад из лагеря исчезли девять человек: двое взрослых и семеро детей. Неужели история повторится вновь?

Екатерина Анатольевна Горбунова , Эльвира Смелик

Фантастика / Триллер / Мистика / Ужасы