XIV колония

— И ти какво му каза?

— Ако не му бях казал онова, което искаше да знае, той щеше да ме убие. Ако го бях излъгал, щеше да се добере сам до истината, след това да се върне тук и да ме довърши. Затова реших да му я кажа. Но се съмнявам, че тя вече има някакво значение. Толкова време е минало. Не е останало нищо за откриване.

Малоун реши, че за момента един въпрос е най-важен.

— А защо разговаряш с мен сега?

— Защото никога не съм бил идеалист. Родих се в една порочна прогнила система и се научих да оцелявам. В крайна сметка бях избран да пазя комунистическите тайни, важен бях за режима. Те ми гласуваха доверие и аз гледах да го запазя. Но тях вече ги няма. Онова, което Зорин е намислил, е безумие. Нищо няма да постигне. Така че, ако приемем, колкото и да е малко вероятно, че тази опасност все още съществува, реших да ти спася живота и да ти кажа истината. — Белченко помълча, после продължи: — Ти ме пита към какво се стреми Зорин.

Малоун кимна.

— Бомби. За чието съществуване никой не знае.

18

Стефани и Люк слязоха от таксито пред Андерсън Хаус. Величествената сграда от сивкав варовик се намираше на Масачузетс авеню, само на няколко преки от Дюпон Съркъл, в сърцето на дипломатическия квартал. Построена от американски бизнесмен на име Андерсън, една от най-големите и разкошни резиденции във Вашингтон била замислена като място за пищни приеми, както и за показ на богатата му колекция от мебели и произведения на изкуството. Когато Андерсън починал през 1937 г., неговата вдовица дарила сградата на група хора, които били скъпи на сърцето й.

На Братството на Синсинати.

Лошото отношение на Америка към ветераните от войните е било постоянна тема още през XVIII в. Към 1783 г. повечето офицери от Континенталната армия не били получавали заплати от четири години. Естествено, недоволството било повсеместно. Носели се слухове, че всеки момент армията щяла да бъде разпусната, а дължимите суми щели да останат неизплатени. Трябвало лично Джордж Вашингтон да се намеси, за да охлади страстите. И тогава генерал Хенри Нокс се запалил от идеята да сформира братство, което да защитава колективните интереси на офицерския корпус. Това било начин да канализира в конструктивна посока натрупания сред офицерите гняв и идеята му бързо намерила подкрепа.

Името на братството дошло по естествен начин.

За образования човек на XVIII в. латинските класици били основен източник на информация. Луций Квинкций Цинцинат бил римски патриций от V в. пр.н.е., който предпочитал да живее в усамотение. Когато над Рим надвиснала заплаха от война, Сенатът гласувал да му се даде абсолютна власт за срок от шест месеца, за да се справи с кризата. Победата дошла само след две седмици и Цинцинат, позовавайки се на общото благо, гражданската си доблест и лична скромност, се оттеглил от поста и се завърнал във фермата си. Неговият пример подхождал перфектно на офицерите от Континенталната армия. Девизът на братството отразявал тази самоотверженост:

Omnia reliquit servare rempublicam.

Той се лиши от всичко, за да спаси републиката.

Почти половината от наброяващия 5500 души по онова време офицерски корпус се включили в братството. Вашингтон бил избран за негов пръв председател — пост, който запазил до смъртта си през 1799 г., след което бил наследен от Александър Хамилтън. Общо двайсет и трима от подписалите Конституцията били негови членове. Град Синсинати в Охайо бил наименуван в чест на братството; негов член бил и първият му губернатор, който се надявал и други да последват примера му и да заселят Запада. Членството винаги се определяло по полов признак и наследство. Първоначално имали право да членуват всички офицери в Континенталната армия. След като някой от тях починел, на негово място бивал приет първородният син, по един от семейство. При липса на такъв можел да кандидатства роднина по пряка линия.

Една традиция, която продължаваше до ден-днешен.

Стефани знаеше всичко това, понеже покойният й съпруг беше членувал в клона на братството за щата Мериленд. Първоначално във всяка от тринайсетте колонии имало сформирана местна група. Прадедите на Ларс Нел се включили във Войната за независимост от Мериленд, а един от тях бил сред основателите на братството. Когато видя онази книга под стъкления похлупак, в съзнанието й нахлуха спомени. Съпругът й не беше човек, който лесно се поддаваше на емоции. Навъсената му необщителност беше нещо, с което бе принудена да се примири и за което съжаляваше, след като той посегна на собствения си живот. Ларс не се палеше лесно, но едно от малкото неща, които му носеха радост, беше това членство.

Тя погледна часовника си. 9:05 сутринта. Преди да излезе от хотела, бе преровила интернет страницата на братството и бе установила, че библиотеката на Андерсън Хаус отваря в девет, но посещенията с придружител в останалата част на сградата започват едва следобед. Балната зала се даваше под наем за светски събития; самата тя бе присъствала на няколко такива през годините.

Едно от тях се бе запечатало в съзнанието й.