XIV колония

Малоун намали скоростта, когато влязоха в Ийстпорт. Бяха проследили през бинокъла отпътуването на лодката от Сейнт Андрюс и когато тя най-после се загуби от погледа им, те оставиха канадския бряг на залива и поеха на юг. Влязоха в Съединените щати през граничния пункт.

И тогава късметът им проработи.

От дрона, който през цялото време бе наблюдавал лодката, знаеха, че вече бе хвърлила котва в долния край на залива, малко навътре в морето от Ийстпорт.

Като цяло засега всичко вървеше по график.

Едуин Дейвис току-що им бе съобщил, че около лодката всичко е спокойно, а двамата й обитатели са още на борда.

— Как ще влязат в страната? — попита Касиопея.

— Някъде около кея трябва да има кабина с видеотелефон. Заставаш така, че граничните инспектори да виждат лицето ти. След това набираш номера и те ти задават въпроси. Ако те сметнат за благонадежден, те допускат да влезеш; ако ли не, трябва да се върнеш, откъдето си дошъл. Инспекторите разчитат на местните хора да им сигнализират, ако забележат нещо нередно.

— Шегуваш се, нали?

— Аз самият няколко пъти съм се обаждал от такива кабини. Охраняването на една близо деветхилядикилометрова граница е трудна и скъпа задача. Допускам, че Кели знае колко е хлабав контролът по тия места. Едва ли случайно са дошли точно тук.

Малоун спря колата пред един семеен хотел.

— Зорин ме познава, затова не бива да си подавам носа много-много. Но ти си друг случай. Ще оставим дрона да наблюдава отгоре, докато стане време за човешка намеса. Това ще си ти.

Тя изкозирува.

— Слушам, капитане. На вашите услуги.

Той се усмихна.

— Липсваше ми това отношение.

— Е, радвам се.

Телефонът й извибрира. Тя го включи на високоговорител.

— Напускат лодката с гумен сал — каза Едуин Дейвис.

— Чисто ли е наоколо? Ако някой подаде сигнал, искам граничният патрул да не се намесва.

— Всичко е уредено. Никой няма да ги закача. Между другото, навсякъде по кея има скрити камери. Тук през лятото било доста оживено.

— Научи ли нещо за „Мат в два хода“ и за Нулевата поправка?

— О, да. И в двата случая няма да ти хареса.

50

Вашингтон, окръг Колумбия

8:05 ч.

Стефани Нел излезе от Белия дом и отиде с такси до „Мандарин Ориентъл“, за да си вземе душ, да се преоблече и закуси. Бе спала едва няколко часа, защото не можеше да спре да мисли за прочетеното в папката.

Съветският съюз съвсем целенасочено се бе интересувал от Двайсетата поправка. Дотолкова, че да й измисли прозвище.

Нулевата поправка.

Други доклади в папката посочваха, че то се е използвало многократно в съветски комюникета от края на 70-те и 80-те години, всички свързани пряко с Андропов.

След това, от 1984 г. нататък, всякакви споменавания престанали.

Американското разузнаване обръщаше специално внимание на зачестяващото или затихващо използване на дадени ключови думи в прехващаните руски документи, тъй като и двете събития можеха да се окажат съществени. Анализатори прекарваха целите си кариери в разсъждения, свързани с появяването или изчезването на дадена тема. Установяването на връзка между привидно несвързани теми беше Светият граал на шпионския занаят; тук връзката бе предоставена наготово на Котън от Вадим Белченко, който с последния си дъх бе казал „Мат в два хода“ и „Нулева поправка“. Стефани знаеше точно към кого да се обърне, за да научи повече.

Кристина Кокс живееше в къща с пряк изглед към катедралния храм „Св. св. Петър и Павел“, център на епархията на Вашингтон. За повечето хора това беше просто Националната катедрала, както за повечето си познати Кристина бе просто Крис. Съпругът й Глен беше свещеник — снажен мъж с мощен, кънтящ глас. Трийсет и една години бе служил на Църквата, като постепенно се бе издигнал до епископ на Вашингтонската епархия; катедралата беше работното му място. До един тъжен неделен ден, когато бе починал на амвона от сърдечен пристъп.

От благодарност за дългата му служба на Крис доживотно бе предоставена малка къща на два етажа, разположена навътре от тротоара. Досега на никого не се бе сторило необичайно, че съпругата на епископа на Вашингтон беше всъщност шпионка. Едва ли някой си даваше и сметка за това, доколкото нейният личен и професионален живот никога не се преплитаха.