На 23 години съм, родена край Дунава и израснала на брега на Черно море. Писането ми започна на около осемгодишна възраст, с разказчета за роботи, а фантастиката винаги е била „моят“ жанр. Пиша вече от десетина години и все още съм световно неизвестна. Това продължава да е основна част от чара на писането за мен – въпросът ще стигнеш ли изобщо някога до някого извън приятелския си кръг. А в главата ми си съжителстват толкова много истории и герои, че обикновено от тях не остава място за тривиални неща като имена на улици и кой какво ми е казал вчера.
Най-характерно за мен може би е, че съм страстна меломанка. Не излизам без музика, не сядам да пиша без музика. И вярвам, че животът, лишен от добър саундтрак, е просто поредица картини, пуснати на бърз ход.
Откакто се помня, пиша. В писането търся своя свят и своето място в света, в който съществувам. Дебютирах през 1991 г. във вестник „Други светове“ – издание за фантастика и хорър, с разказа „Такси към чистилището“. Първата ми издадена книга е сборник разкази, в съавторство с Йордан Матеев и общия псевдоним Стивън Джордън: „За една нежна душа“. Оттогава досега имам издадени още осем книги на хартиен носител и седем на електронен. Работя във вестник „BG Север“ като страньор и водещ колонката „Напушени мисли“. В литературен сайт „Буквите“ водя колонката „За книгите и хората“. Номиниран съм в много литературни конкурси, като едни от най-важните за мен са поощрителната награда на семейство Мелконян в конкурса „В името на Агоп Мелконян“ през 2012 г. и специалната награда на Човешката библиотека за фентъзи романа „Ням свят“, положил началото на сага, която засега е в пет книги.
Родена съм под знака на Стрелеца в Ловеч на 28.11.1959 г.
Влечеше ме литературата, но учих в математическа гимназия. И сега се чудя от коя страна да захраня автомобила, въпреки че съм дипломиран автомобилен инженер. Мразех да се занимавам с чужди пари и да съм материално отговорна, но… попаднах в банка и 22 години прекарах там.
Накратко: животът ми до днес бе пълен с неща, които не обичам, а се налагаше да правя. Получих урок: отрицанието и заричането са вредни практики, понеже съдбата ме дебне, за да ме опровергае.
Обаче има и… продължавам да колекционирам творчески удоволствия. Част от тях са събрани в електронната ми книга „От алфа до омега“, други в стихосбирката „Вечният бриз“, а на трети предстои да оживеят в сърцата на читателите.