— Вярно, но ходът на процеса наложи промени в стратегията ни — отвърнах. — Отказахме се от някои свидетели тази сутрин. Имахме експерт по токсикология, който бе готов за днес, но детектив Друкър призна, че жертвата няма как да е била в съзнание по време на убийството. Вече няма нужда от този свидетел, защото той щеше да каже на заседателите точно това. Бяхме призовали и хазяйката, но детектив Друкър покри и нейната информация.
— Спомням си и барманката в списъка ми — каза Уорфийлд.
Поколебах се. В списъка бяхме описали Мойра Бенсън като човек, който щеше да свидетелства, че не съм пил алкохол на празнуването на оправдателната присъда и съм бил напълно трезвен, когато съм си тръгнал. Но това бе само претекст, а не истинската стойност на показанията ѝ. Тя всъщност щеше да каже на заседателите, че във вечерта на празненството е получила телефонно обаждане в „Секвоя“ и анонимен глас я е попитал дали съм си тръгнал. По това време вече бях платил сметката и вървях към вратата, но бях забавен от поздравления и благодарности на доброжелатели, които си бяха пийнали тази вечер за моя сметка. Тя отговорила, че вървя към вратата. Според хипотезата на защитата след това обаждане е последвал есемес към Милтън, който го е предупредил, че излизам. Но сега, след като бяхме получили разпечатките, не можехме да нанесем удара, на който се бяхме надявали. Това не означаваше, че не се бе случило така. Документите можеше да са били подправени или Милтън да бе получил есемес без звук на апарат с предплатена карта. Но не можехме да превърнем предположението във факт и не можехме да призовем барманката да свидетелства.
— Нейните показания също станаха ненужни, след като наскоро получихме определени документи — казах.
Съдията се замисли за момент и реши да не пита повече за барманката.
— Значи ви остава само ФБР, за което не знаем, и господин Холър — каза тя.
— Ако той свидетелства преди агент Рут, това наистина значително ще промени стратегията ни — отвърна Маги.
— Ако изобщо чуем агент Рут — напомни Уорфийлд.
— Госпожо съдия, това е нелепо — каза Бърг. — Те нямат стратегия. Цялото това нещо за Рут изникна днес.
— Обвинителката греши — отвърна Маги. — Винаги сме планирали да завършим с господин Холър, който яростно да отрече обвинението. Бихме искали това да остане така.
— Много добре — каза Уорфийлд. — Ще освободя съдебните заседатели за днес. Да се надяваме, че утре ще чуем ФБР, а след това обвиняемия. Каквото и да се случи, съветвам ви да използвате времето този следобед, когато не заседаваме, за да подготвите заключителните си пледоарии. Можете да ги произнесете утре следобед.
— Госпожо съдия, ще внесем оборващи доказателства — каза Бърг. — И вероятно ще призовем и свидетел, всичко зависи от утрешните показания.
— Това ще е вашият прерогатив — каза Уорфийлд.
Забелязах, че Бърг бе спряла да се обръща съм Уорфийлд с „ваша чест“. Зачудих се дали и съдията е забелязала.
— Мисля, че приключихме — каза Уорфийлд. — Ще се видим с всички ви в един часа, когато ще освободя съдебните заседатели.
Докато вървях към съдебната зала по коридора покрай кабинета на съдията, бях зад Бърг, която този път водеше.
— Знаеше, че Опаризио е мъртъв, преди да влезем там — казах. — Ако всичко това е било режисиран опит да се отвлече вниманието на заседателите, защо толкова много си го следила?
— Защото виждах какво се задава от километър, Холър — отвърна Бърг. — И бяхме готови за Опаризио, жив или мъртъв. Ти очевидно — не.
Тя продължи да върви бързо, но аз забавих крачка, за да може Маги да ме настигне.
— Какво беше това? — попита тя.
— Нищо — казах. — Просто още глупости. Какви мислиш, че са ни шансовете с разпореждането?
— Да качим агент на свидетелската банка? — попита Маги. — Някъде между нула и нула. Според мен на теб се пада да спечелиш заседателите. Така че бъди готов и в най-добра форма.
След това крачехме в мълчание. Знаех, че каквито и рискове да ни чакат занапред, всичките са за мен.
50.
След като заседателите бяха освободени и съдебната зала бе тъмна, на двамата с Маги Макфърсън ни позволиха да работим в стаята за адвокати и клиенти в ареста на съда, докато дойде време за личния ми превоз до Двете кули.
Свършихме доста работа. Вместо, както бе препоръчала съдията, да се съсредоточим върху заключителната пледоария, ние прегледахме въпросите към последните двама свидетели — специален агент Дон Рут и аз. Най-критично беше с агент Рут, защото това бяха въпросите, които най-вероятно съдържаха информацията, която искахме да стигне до заседателите. Предполагахме, че ако имаме късмета да доведем Рут в залата, тя в най-добрия случай ще е неохотен свидетел. Нямаше да я питаме: „Сам Скейлс беше ли информатор на ФБР?“. Щяхме да питаме: „Откога Сам Скейлс беше информатор на ФБР?“. Така заседателите щяха да получат информацията, която имахме нужда да чуят, независимо дали има отговори на въпросите.