Кимнах и тя се отдалечи. Местопрестъплението започваше да привлича зяпачи. Хора с маски. Хора с найлонови ръкавици и шлемове. Върнах се при колата си. Багажникът си беше отворен, покупките ми в торбите бяха недокоснати.
Затворих багажника и проверих задния калник, навик, породен от скорошните преживявания. Регистрационната табела си беше на мястото, буквите ѝ съобщаваха моята съдба и отношението ми към света.
Качих се в колата и потеглих към дома си, за да се скрия.