Законът на невинността

— Онзи номер с румсървиса означава, че убиецът е знаел, че сме там и го наблюдаваме. Мисля, че са ни използвали, за да стигнат до него.

Спомних си видеото, което бяха снимали индианците и което бях предал на агент Рут. Убиецът от румсървиса беше бял, на около четиридесет, с оредяваща червена коса. Не изглеждаше заплашителен. Беше невзрачен. Червената сервитьорска куртка, с която ни бе измамил, за да влезе в стаята на Опаризио, му стоеше съвсем естествено.

— Е, лошо — каза Маги. — Той се опита да ти лепне убийство, Мики. И на мен като на Сиско ми е трудно да изпитам съчувствие към Луис Опаризио.

Разговорът премина към предположения кого точно разследват федералните и почти всички се съгласихме, че това вероятно е корпоративен мафиот, някой от света на казината в Лас Вегас, който седи зад схемата с биогоривото. Но всичко това бе над моето ниво. Можех само да се надявам, че някой ден агент Рут ще ми се обади, за да ми каже: „Хванахме го“. Тогава щях да знам самоличността на човека, който за малко не бе съсипал живота ми.

Скоро пак само се радвах на момента и оглеждах гостите. Погледът ми се спря на една жена, която тъкмо отиваше до бара, извиних се на другите от масата и отидох при нея.

— Опита ли „Лепкавия Мики“? — попитах.

Дженифър Арънсън се обърна и на лицето ѝ цъфна широка усмивка. Прегърна ме.

— Поздравления!

— Благодаря! Кога се върна?

— Днес. Веднага щом чух, разбрах, че трябва да дойда.

— Отново, съболезнования за баща ти.

— Благодаря, Мики.

— Какво стана после?

— После се грижех за сестра ми, понеже се разболя и тя.

— Но ти си добре?

— Добре съм. Но стига за мен. Сиско ми каза, че Маги била родена за адвокат. Вярно ли е?

— Да, беше страхотна. Но няма да остане. Ще се върне в прокуратурата.

— Значи остава вярна на работата си.

— Знаеш ли какво, ти положи всички основи. Нямаше да съм сега на свобода, ако не беше до мен.

— Приятно е да го чуя.

— Истина е. Ела да седнеш при нас. Целият екип е там.

— Ще дойда, ще дойда. Просто искам да пообиколя малко, да се видя с хората. Толкова много хора от съда.

Гледах я как тръгна през тълпата и започна да раздава приятелски прегръдки и поздрави. Облегнах се на бара и попих цялата сцена. Гледах залата и осъзнавах, че никой тук не празнува, защото смята, че съм невинен и съм победил изправилите се срещу мен сили. Повечето просто смятаха, че съм извадил късмет, че съм оправдан по стандартите на закона, което не означаваше, че ме мислят за невинен.

Този момент ме попари. Знаех как ще ме гледат оттук нататък в съдебната зала, в съдебната палата, в града.

Обърнах се към бара и погледнах Мойра.

— Да ти налея нещо, Мик? — попита тя.

Поколебах се. Погледнах бутилките, подредени пред огледалото зад нея.

— Не — казах. — Мисля, че съм добре.

Епилог

Понеделник, 9 март

Нямаше салфетки, нито тоалетна хартия. Нямаше бутилирана вода, нямаше дори яйца. Говорех по мобилния с Маги, като държах написания на ръка списък, който тя бе приготвила с помощта на Хейли. Толкова много неща от него вече ги нямаше. Отдавна бяха изчерпани. Бях започнал да взимам каквото успея да докопам.

— А шарен боб? — попитах. — Взех само четири консерви.

Говорех със слушалка и ръцете ми бяха свободни да взимам продукти от полиците.

— Холър, какво смяташ да правиш с шарен боб? — попита тя.

— Не знам — отвърнах. — Начос? Тук няма нищо. Трябва да взема каквото е останало и да измислим какво да правим с него. А и имам доста неща в къщата. Провери ли килера за нещата от списъка?

Забелязах самотен буркан със сос за спагети на полицата за паста, но друг купувач се стрелна и го взе пръв.

— Мамка му — казах.

— Какво? — попита Маги.

— Нищо. Изпуснах един буркан със сос за спагети.

— Иди при суровите продукти. Виж какво е останало. Вземи зеленчуци за салати. И се върни. Това е откачено.

Откачено — меко казано. Бе настанал хаос. Но насред него имаше един спокоен център за мен. Семейството ми бе заедно за първи път от много години. Бяхме решили да се съберем тримата, докато премине опасността от вируса. Къщата ми бе най-голяма и с най-сигурната буферна зона в сравнение с апартаментите на Хейли и Маги. Тричленното семейство щеше да преживее заедно заразата и сега се приготвяхме за това. Това бе втората ми спирка в супермаркета, първата бе също толкова разочароваща. Но имах запаси за земетресение в къщата и почти пълен килер. Само списъкът с желанията на моите момичета не успявах да изпълня. Червено вино, хубаво сирене и няколко съставки от рецептите на Маги.

Успях да напълня количката с неща, които никога нямаше да ползваме, но не намерих тези, които бихме ползвали. Но пък Маги вече бе с мен. След празненството в „Секвоя“ се бяхме прибрали заедно и оттогава спяхме ту у нас, ту у тях. Чувствах се добре, обновен, казвах си, че ако цената да върна Маги в живота си е била четири месеца страх и бъркотии, то бих сключил тази сделка отново по всяко време.

— Добре, това е — казах. — Нареждам се на опашката.

— Чакай, взе ли портокалов сок? — попита тя.

— Да, всъщност наистина имаха портокалов сок. Взех две кутии.

— Без парченца?