Маги Макфърсън стоеше до мен, а дъщеря ми и членовете на екипа ми бяха зад мен. Въпреки препоръката на съдията за въздържане от емоции хората в залата ръкопляскаха, когато обвинителката завърши изложението си. Погледнах към заседателите и видях, че готвачката от „Холивуд Боул“ също аплодира. Кимнах. Правилно я бях преценил от самото начало.
Сега бе ред на съдията.
— Господин Холър — каза съдия Уорфийлд, — срещу вас бе извършена тежка несправедливост и съдът искрено се надява, че ще можете да се възстановите от това и ще продължите кариерата си на служител на правосъдието и защитник на правата на обвинените. След като преминахте през това преживяване, може би ще станете още по-добър професионалист. Желая ви всичко най-хубаво. Свободен сте.
— Благодаря ви, ваша чест — казах.
Гласът ми трепереше, когато го произнесох. Случилото се през последните два часа беше толкова голямо, че целият се тресях.
Обърнах се и прегърнах Маги, след това се пресегнах към дъщеря ми. Скоро тримата бяхме вплетени в една прегръдка, макар парапетът на съдебната зала неудобно да бе застанал между дъщеря и родители. Последваха усмивки и ръкостискания за Сиско и Бош. Мълчах, защото ми бе трудно да говоря. Знаех, че думите ще се върнат по-късно.
53.
Изчакахме един ден, преди да организираме празненство в „Секвоя“. Дотогава от пресконференциите и медиите се бе разчуло, че са ми свалени всички обвинения и съм оправдан. Стори ми се подходящо да се съберем на мястото, откъдето бяха започнали всичките тези беди в живота ми. Нямаше покани и списък с гости. Беше отворена покана към хората от съда, а Лорна остави кредитната карта на кантората на бара за сметката.
Заведението бързо се напълни, но аз се погрижих екипът на защитата да получи голямата кръгла маса в дъното — тя бе запазена само за нас. Седях там като кръстник в мафиотски филм, обграден от моите капос, и получавах поздравления и ръкостискания от онези, които бяха дошли да отпразнуват една рядка адвокатска победа.
Питиета се лееха, макар аз да оставах трезвен, пиех портокалов сок с лед и няколко вишни за стил. Барманката Мойра, която изпитваше облекчение, че не ѝ се бе наложило да свидетелства, наричаше коктейла „Лепкавия Мики“ и това име се разчу, макар че другите го пиеха с два шота водка.
Седях между двете си бивши съпруги, Огнената Маги отляво и дъщеря ни до нея, Лорна отдясно, последвана от Сиско. Хари Бош бе точно срещу мен. През повечето време си мълчах, просто се наслаждавах и от време на време вдигах питието си и се чуках с приятели, които се навеждаха през рамото на Бош, за да ме поздравят.
— Добре ли си? — в някакъв момент ми прошепна Маги.
— Да, страхотно — казах. — Свиквам, че всичко свърши, нали разбираш?
— Трябва да заминеш. Иди някъде да си прочистиш мозъка от всичко това.
— Да. Мислех си да отида в Каталина за няколко дни. Току-що пак отвориха „Зейн Грей“ в целия му блясък.
— Вече си бил там?
— Да, онлайн.
— Чудех се дали още пазят стаята с камината, в която отсядахме някога.
Спомних си как някога бяхме заедно и ходехме в Каталина за уикендите. Имаше голяма вероятност дъщеря ни да е била зачената там. Дали не бях съсипал спомена, като бях завел там Кендал?
— Можеш да дойдеш с мен — казах.
Маги се усмихна и видях в черните ѝ очи блясъка, който помнех толкова добре.
— Може би — отвърна тя.
Това ми стигаше. Усмихнах се, когато огледах пак тълпата. Всички бяха дошли заради безплатната пиячка. Но и заради мен. Осъзнах, че съм забравил Бишоп. Трябваше да поканя и него.
Тогава забелязах, че Сиско и Бош почти са допрели глави и си говорят нещо сериозно.
— Хей — казах. — Какво има?
— Просто си говорим за Опаризио — отвърна Сиско.
— Какво по-точно? — попитах.
— Ами защо са го убили — каза Сиско. — Хари казва, че са нямали избор.
Погледнах Бош. Исках да чуя неговата версия. Не бях казал на никого за разговора си с агент Рут на задната седалка на патрулката на Пресли.
Бош се наведе, колкото можа, над масата. В бара беше шумно и не беше мястото, на което да крещим на висок глас хипотези за убийство.
— Позволил е личното да застане на пътя на истинския бизнес — каза Бош. — Трябвало е да се отърве от Скейлс чисто. Да го убие, да го зарови, да го сложи във варел и да го хвърли в канала. Всичко друго, но не и това, което е направил. Използвал е ситуацията, каквато и да е била тя, за да си уреди стари сметки с теб. Това е грешката му и тя го е направила уязвим. Трябвало е да умре и работата е там, че го е знаел. Не мисля, че е избягал в Аризона от теб и призовката. Бягал е от куршума.
Кимнах. Бившият детектив от отдел „Убийства“ вероятно беше прав.
— Мислиш ли, че са го намерили чрез нас? — попитах. — Че ние сме ги завели до него?
— Имаш предвид, че са следвали мен — каза Сиско.
— Не си го слагай на сърце — казах. — Аз те пратих там.
— Заради Опаризио? — попита Сиско. — Изобщо не ми пука за него.
— Може и така да е станало — каза Бош. — Или пък той може да е направил грешка. Да е казал на гаджето си или нещо такова. Да се е обадил по телефона.
Поклатих глава.