Замъкът Бландингс и други истории

— Аз нали ти казвах, Джейн! — рече снахата. — През цялото време бях сигурна, че е лорд Емсуърт. Е, сега вече не може да не забележиш приликата.

От устата на милорд се изтръгна вопъл.

— И аз ли изглеждам така? — съкрушено попита той. Погледна снаха си още веднъж и затвори очи.

— Е — обади се мис Йорк с отвратителния си заповеднически глас, като обърна властна осанка към новодошлия, — след като така и така си дошъл, Фреди Трипуд, издокаран като Дядо Коледа, кажи поне какво си намислил? Аги те предупреди никога повече да не се доближаваш до нея.

Всеки по-мекушав мъж панически би си плюл на петите при подобно нападение, но очевидно Любовта беше вляла желязо във вените на Фреди Трипуд. Той отлепи вежди и брада и хвърли на мис Йорк изпепеляващ поглед.

— Не желая да разговарям с теб — каза. — Ти си скорпион в пазвата. Искам да кажа — змия под възглавницата.

— О, така ли?

— Да, така. Ти отрови съзнанието на Аги, като я насъска срещу мен. Ако не беше ти, щях да седна с нея на четири очи и да си кажем всичко като истински мъже.

— Добре де, да го чуем сега. Имал си достатъчно време да го изрепетираш.

Фреди се обърна към жена си с широк жест.

— Аз… — той замълча. — Хей, Аги, страхотна си в това кимоно.

— Не се отплесвай от въпроса — обади се мис Йорк.

— Точно това е въпросът — каза мисис Фреди и в гласа й се промъкнаха по-меки нотки. — Щом като мислиш, че съм страхотна, защо търчиш подир разни кино актриси с оранжеви коси?

— Златисто червени — подсказа Фреди благоговейно.

— Оранжеви!

— Вярно, оранжеви са. Права си. Никога не са ми харесвали.

— Тогава защо вечеря с нея?

— Да, защо? — заразпитва и мис Йорк.

— Стига си се месила! — сприхаво рече Фреди. — Не разговарям с теб.

— Хайде да чуем какво ще кажеш, макар че това няма да ти помогне.

— Млъкни, Джейн! Е, Фреди!

— Аги — започна достопочтеният — всичко стана така…

— Никога не вярвай на мъж, който започва по този начин — намеси се мис Йорк за пореден път.

— Ако обичаш да не се обаждаш, Джейн. Е, Фреди?

— Опитвах се да пробутам на оранжевото създание един сценарий и не ти казах, защото исках да те изненадам.

— Фреди, скъпи, това вярно ли е?

— Нима искаш да кажеш… — с недоумение започна мис Йорк.

— Самата истина. И за да поддържам добри отношения с тази жена — макар че, да си призная, от самото начало никак не ми беше симпатична, — трябваше от време на време да я поя и храня.

— Разбира се!

— С тези хора не може иначе.

— Естествено.

— Съвсем друго си е, ако ги натъпчеш с храна преди да им заговориш за работа.

— Разликата е от тук до небето.

Мис Йорк, която от известно време трудно си поемаше дъх, постепенно си възвърна дар слово.

— Само не ми казвай, че вярваш на тези врели-некипели — отчаяно извика тя, като се обръщаше към измамената съпруга.

— Разбира се, че вярва — каза Фреди. — Нали, съкровище?

— Естествено, сладурче.

— А да не говорим — продължи Достопочтеният, като измъкваше от вътрешния си джоб жълтеникав лист хартия с вида на човек, извадил от ръкава си петото асо, което ще преобърне хода на крайно оспорваната партия покер, — че мога да го докажа. Тази телеграма пристигна сутринта от филмовата компания „Супер-Ултра-Арт“. Предлагат ми цели хиляда долара за сценария. Така че, друг път се въздържай от злобни оценки и не съди за хората единствено въз основа на гнусното си въображение.

— Да — подкрепи го и жена му. — Трябва да ти заявя, Джейн, че ти напакости с каквото можа. Ако обичаш в бъдеще да не се бъркаш в хорските работи.

— Казано сбито, но с много чувство и здрав разум — одобри Фреди. — Аз пък бих искал да добавя…

— Ако питаш мен — не се предаваше мис Йорк, — това е лъжа и измама.

— Кое е лъжа и измама?

— Телеграмата.

— Как така? — възмути се Фреди. — Прочети я сама.

— Нищо по-лесно от това да получаваш телеграми, изпратени до теб, като телеграфираш на някой приятел в Ню Йорк да ти телеграфира.

— Не ми стана много ясно — недоумяваше Фреди.

— На мен пък ми е ясно — обади се жена му, а в очите й светеше пламъчето, което свети само в очите на съпруги, които, повярвали веднъж в оправданията на мъжете си, негодуват срещу разрушителната критика на другите. — Не желая повече да те виждам, Джейн Йорк!

— Аз също — подкрепи я Фреди. — Ако беше в Турция, щяха да те напъхат в чувал и да те хвърлят в Босфора.

— Тогава по-добре да си вървя — каза мис Йорк.

— И не се връщай — добави Фреди. — Вратата е зад теб.

Състоянието на транс, в което беше изпаднал лорд Емсуърт по време на гореописаната размяна на реплики, постепенно се разсейваше. И сега, забелязал, че останалите от компанията изпитват същата липса на симпатия към мис Йорк, както и той самият, бавно започна да се съживява. Възстановяването му бе ускорено от затръшването на вратата и от поведението на Фредерик, сграбчил в обятията си съпругата, за която милорд нито за миг не забравяше, че е щерка на единствения милионер в света, проявил необяснимото желание да го отърве от сина му. А това в неговите очи беше най-благородното качество, на което е способен един милионер.

Той се надигна и немощно запримигва. Макар и да се чувствуваше много по-добре, все още беше отпаднал.