Замъкът Бландингс и други истории

— Абсурдно! Нелепо! Смешно! — бързо занарежда той. — Да развали годежа! Тц-тц-тц! Каква глупост! Аз лично ще поговоря с този младеж. Ако смята, че може да си разиграва коня, както си иска и да зарязва племенницата ми без да…

— Кларънс!

Лорд Емсуърт премигна. Като че ли нещо не беше наред, само че не можеше да проумее какво. Беше убеден, че с последните си думи е уцелил верния тон — силни, убедителни, властни думи.

— Ъ?

— Годежът е бил развален от Анджела!

— А, от Анджела?

— Този Белфърд й е замаял главата. Въпросът е как да постъпим сега?

Лорд Емсуърт се замисли.

— Дръж твърда политика — решително посъветва той. — Няма да се съгласяваш с никакви глупости. Не им изпращай сватбен подарък.

След време лейди Констанс несъмнено щеше да намери подходящите жлъчни слова, с които да съкруши това малоумно предложение, но тя още си поемаше дъх, за да даде воля на езика си, когато вратата се отвори и в стаята влезе едно момиче.

Беше красива девойка с руса коса и сини очи, които в по-благоприятни времена вероятно са навеждали тоз или онзи на мисли за две задрямали под южното слънце лагуни. Сега обаче, за съжаление, времената не бяха такива. При среща с погледа й лорд Емсуърт получи усещане за досег с оксиженова горелка и доколкото нещо, нямащо отношение към сина му Фредерик, изобщо бе в състояние да го разтревожи, може да се твърди, че този поглед го смути. Стори му се, че Анджела е разстроена и му домъчня. Той обичаше Анджела. За да разведри наелектризираната атмосфера, милорд каза:

— Анджела, мила, разбираш ли нещо от прасета?

Момичето се изсмя. Смехът й беше рязък и горчив — особено неприятен непосредствено след закуска.

— Да, разбирам. Ти си именно прасе.

— Кой, аз?

— Да, ти! Леля Констанс каза, че ако се омъжа за Джими, няма да ми дадеш парите.

— Пари ли? Пари, казваш? — лорд Емсуърт беше леко озадачен. — Какви пари? Ти никога не си ми давала пари.

Чувствата на лейди Констанс намериха излаз в звук, силно наподобяващ гъргорене на прегрят радиатор.

— Убедена съм, че прословутата ти разсеяност е просто отвратителна преструвка, Кларънс. Много добре знаеш, че след смъртта на клетата Джейн ти стана настойник на Анджела.

— И докато не навърша двадесет и пет години, не мога да докосна парите си без твое съгласие.

— Добре де, на колко си години?

— На двадесет и една.

— Тогава за какво се тревожиш? — недоумяваше лорд Емсуърт. — Няма повод за тревоги още цели четири години. Господ ми е свидетел, че парите ти са непокътнати и на сигурно място.

Анджела тропна с крак. Вярно — жест неподобаващ на една дама, но все пак за предпочитане пред ритника, с който нисшите й инстинкти я подтикваха да дари вуйчо си.

— Казах на Анджела — обясни лейди Констанс, — че щом не можем да я принудим да се омъжи за лорд Хичъм, можем поне да опазим парите й от онзи пройдоха, с когото си е наумила да се зачерни.

— Той не е пройдоха! И си има предостатъчно пари да се оженим, само че му трябва известен капитал, за да влезе в съдружие с…

— Пройдоха е. Нима не го изпратиха в чужбина, защото…

— Това беше преди цели две години. Сега…

— Мила Анджела, можеш да спориш до…

— Не споря. Просто ти казвам, че ще се омъжа за Джими, та ако ще и двамата да умрем от глад на улицата.

— На коя улица? — попита лорд Емсуърт, като с мъка откъсна блуждаещите си мисли от проблема с жълъдите.

— Коя да е.

— Виж какво, Анджела, моля те да ме изслушаш.

Лорд Емсуърт имаше впечатлението, че около него ужасно много се говори. Чувствуваше се като жалка отломка, подхвърляна от женски гласове сред разбунтувала се стихия. По всичко личеше, че и племенницата му, и сестра му, имаха да си казват много неща и ги казваха едновременно и фортисимо. Очите му с копнеж се обърнаха към вратата.

Направи го изключително елегантно. Леко завъртане на дръжката и вече беше далеч от тези гласове, там, където имаше покой. Милорд весело заприпка надолу по стълбите и се втурна навън, където грееше слънце.

Веселието му обаче не бе дълготрайно. Най-после получили възможността да се съсредоточат върху истински сериозните жизнени проблеми, мислите му станаха тъжни и мрачни. Облакът, помрачаващ настроението му преди да започне цялата Хичъм-Анджело-Белфърдска история, отново скри слънцето от взора му. Всяка стъпка, която го приближаваше към кочината с линеещата вътре Императрица, му тежеше повече от предишната. Милорд стигна до кочината, облегна се на перилата и кахърно се вторачи в необятната свинска маса пред себе си.

Защото въпреки диетата напоследък, Императрицата на Бландингс не бе изпосталяла. Тя наподобяваше огромен балон с уши и опашка и беше точно толкова кръгла, колкото може да е едно прасе, без да се пръсне. Независимо от това лорд Емсуърт я съзерцаваше и неутешимо тъгуваше. Още малко да се понатъпче и нито едно прасе в цялото графство Шропшър няма да може да остане в нейно присъствие с гордо вдигната глава. А сега, точно защото отказваше да погълне това „малко“, изумителното добиче щеше да бъде вписано в обидно безразличната графа „И други“. О, колко жестоко, колко жестоко!