Замъкът Бландингс и други истории

Постепенно милорд осъзна, че някой му говори и като се обърна, забеляза редом със себе си сериозен младеж с бричове за езда.

— Аз такова… — издума младежът.

Милорд предпочиташе самотата, но все пак с облекчение установи, че нашественикът не е от противоположния пол. Жените са склонни да пилеят мислите си разнопосочно, докато мъжете са практични и на тях може да се разчита, че ще се придържат към главното. Освен това младият Хичъм вероятно също отглеждаше прасета и нищо чудно да го изненада с някой полезен съвет.

— Аз такова… наминах да видя дали не мога да направя нещо във връзка с тази ужасна история.

— Изключително предвидливо и мило от ваша страна, приятелю — затрогнат отвърна лорд Емсуърт. — Боя се, че работата е доста безнадеждна.

— За мен е пълна загадка.

— За мен също.

— Та само миналата седмица нищо й нямаше.

— До онзи ден нищо й нямаше.

— Изглеждаше съвсем бодра, весела и прочие.

— Прав сте.

— И изведнъж това — като гръм от ясно небе, така да се каже.

— Точно. Необяснимо. Направихме всичко възможно да събудим апетита й.

— Апетита й? Нима Анджела е болна?

— Анджела? Не, едва ли. Преди няколко минути изглеждаше съвсем здрава.

— Значи сте я виждали тази сутрин? Каза ли нещо за тази ужасна история?

— Не. Говореше за някакви пари.

— Всичко е толкова неочаквано.

— Като гръм от ясно небе — съгласи се лорд Емсуърт. — Такова нещо досега не й се е случвало. Започвам да се боя от най-лошото. Според рецептурника на Улф и Лемън здравото прасе трябва да приема на ден храна, съдържаща петдесет и седем хиляди и осемстотин калории, от които два килограма и сто и петдесет грама протеин, дванадесет килограма въглехидрати…

— Какво общо има това с Анджела?

— С Анджела ли?

— Дойдох да разбера защо Анджела е развалила годежа ни.

Лорд Емсуърт се съсредоточи. Имаше смътната представа, че беше чувал някой да споменава нещо подобно. Постепенно си припомни всичко.

— Ами да, разбира се. Развалила е годежа, нали? Предполагам, защото обича друг. Да, да, сега се сещам, че недвусмислено го заяви. Спомням си съвсем ясно. Анджела е решила да се омъжи за друг. Бях сигурен, че има разумно обяснение. Кажете ми, драги приятелю, как гледате на лененото кюспе?

— Това пък с лененото кюспе как да го разбирам?

— Ами, как… ленено кюспе — поясни лорд Емсуърт, който не беше в състояние да намери друго определение. — Като храна за прасета.

— О, по дяволите всички прасета!

— Какво! — В гласа на лорд Емсуърт прозвучаха едновременно ужас и недоверие. Младият Хичъм по принцип не му беше особено симпатичен, защото милорд не беше от хората, които с лекота се привързват към по-младите, но никога не бе допускал, че е способен на подобни анархистични изказвания. — Какво казахте?

— Казах „По дяволите всички прасета!“ Непрекъснато ми говорите за прасета. Какво ме интересуват прасетата? Не желая да разговарям за прасета. Да пукнат дано всички прасета!

Той си тръгна, а лорд Емсуърт се загледа подире му със смесени чувства. Възмущение, че един земевладелец и син на негов приятел е способен да произнесе подобни кощунствени слова, и облекчение, че човек, способен да произнесе такива кощунствени слова, няма да се ожени за член на неговото семейство. По свойствения си завеян начин милорд винаги бе обичал племенницата си Анджела и сега му стана приятно, че детето е толкова проницателно и трезвомислещо. Много момичета на нейна възраст биха се заслепили от бляскавото обществено положение и богатство на младия Хичъм; тя обаче, с необикновена за годините си интуиция, бе прозряла, че възгледите му за прасетата са крайно погрешни и се бе отдръпнала преди да стане късно.

Приятна топлинка се разля в гърдите на лорд Емсуърт, за да изстине миг по-късно при вида на сестра му Констанс, която връхлетя отгоре му. Лейди Констанс бе красива жена, но имаше моменти, когато очарователното й лице се загрозяваше от доста странно изражение. От най-ранно детство лорд Емсуърт беше разбрал, че това изражение му носи неприятности. Тъкмо то бе изписано върху лицето й и сега.

— Кларънс — изсъска тя. — Мисля, че достатъчно търпях глупостите на Анджела и младия Белфърд. Това повече не може да продължава. Трябва да заминеш за Лондон с влака в два часа.

— Какво? Защо?

— Ще се срещнеш с този Белфърд и ще му кажеш, че щом Анджела държи да се омъжи за него, няма да получи нито пени още четири години. Много ще се изненадам, ако тази вест не сложи край на цялата история.

Лорд Емсуърт замислено се зае да почесва Императрицата по необятния гръб, но върху добродушното му лице се изписа бунтовен израз.

— Не виждам защо да не се омъжи за него — промърмори той.

— Да се омъжи за Джеймс Белфърд?

— Не виждам защо не. По всичко изглежда, че го обича и прочие.

— Никога не си имал капка мозък в главата си, Кларънс. Анджела ще се омъжи за Хичъм.

— Не мога да го понасям. Схващанията му за прасетата са напълно погрешни.

— Кларънс, не желая повече разсъждения и спорове. Ще заминеш за Лондон с влака в два часа. Ще се срещнеш с мистър Белфърд и ще му кажеш за парите на Анджела. Ясно ли ти е?

— Добре де, добре — мрачно отстъпи милорд. — Добре, добре, добре.