Заподозрян № 1

— Не, Джъстийн, не съм. Наистина.

Входният звънец отново иззвъня.

4

Пристигането на доктор Сай и Мо-бот подобри с двеста процента шансовете да разберем какво се беше случило в дома ми.

Доктор Сай, чието истинско име беше Сиймор Клопенберг, беше главният съдебен медик в Private. Имаше дълъг списък с научни степени зад гърба си, като се почне от „доктор на науките“ от Масачузетския технологичен институт, придобита на деветнайсетгодишна възраст — едва преди десет години.

Мо-бот идваше от Морийн Рот, петдесет и няколко годишна, компютърен гений и майстор на де що има технология. Беше завършила „Компютърни престъпления“ и също така играеше ролята на майчица на всички в Private.

Мо носеше със себе си камерата и цялата си мъдрост. Сай беше донесъл набора за оглед на местопрестъпление и за събиране на доказателства, който беше последният писък на технологиите.

Четиримата отидохме в спалнята и застанахме около мъртвото тяло на Колийн, докато нощта се спускаше зад прозорците.

Всеки от нас беше обичал Колийн. Всеки посвоему.

— Нямаме много време — каза делово Джъстийн, нарушавайки мълчанието, поела ролята на детектив, разследващ убийство. — Джак, налага се да те попитам, имаш ли нещо общо с това? Защото ако имаш, може да направим така, че всичко да изчезне.

— Заварих я в този вид, когато се прибрах — отвърнах аз.

— Окей. Все тая — каза Джъстийн, — всяка изминала минута все повече те превръща в човека, който го е направил. Трябва да съобщиш в полицията, Джак. Затова нека да преговорим всичко бързо и внимателно. Започни отначало и не изпускай нито една подробност.

Докато Мо и Сай си слагаха латексови ръкавици, Джъстийн включи дигиталния магнетофон и ме подкани да започна да говоря. Казах й, че след като съм слязъл от самолета, Алдо ме е посрещнал на изхода за пристигащи на „Бритиш еъруейз“ точно в пет и половина.

Разказах й, че след като съм се изкъпал, съм открил трупа на Колийн. Казах й, че от жилището липсваха моят пистолет и харддискът на охранителната система. Повторих, че нямам представа защо Колийн е била тук или защо е била убита.

— Не съм го сторил аз, Джъстийн.

— Знам, Джак.

И двамата бяхме наясно, че когато полицаите дойдат, щях да се превърна в главния заподозрян, и макар да имах приятели ченгета, не можех да разчитам на никого от тях да открие убиеца на Колийн, при положение че аз бях толкова удобен за целта.

Бях имал интимна връзка с мъртвата.

Нямаше влизане с взлом.

Жертвата беше в моето легло.

Това беше от онези случаи, които полицаите наричаха очевидни. С очевиден за мен изход.

5

Освен ако не си ченге по време на изпълнение на служебни задължения, разследването на улики на местопрестъпление представлява углавно престъпление. Не просто замърсяваш доказателствата и унищожаваш възможността на обвинението да изправи обвиняемите пред съда, но и ставаш съучастник в самото престъпление.

Ако сега някой ни спипаше, щях да загубя лиценза си и четиримата щяхме да отидем в затвора. Така че, ако някога сме искали да престъпим закона, сега беше моментът.

— Джак, ако обичаш, напусни периметъра — нареди Мо.

Излязох в коридора и светкавицата на фотоапарата „Никон“ на Мо проблесна.

Снимаше от всички ъгли, с широк обектив, отблизо и с максимално увеличение на раните върху гърдите на Колийн.

Сай сне отпечатъци от пръстите на Колийн и мен с електронен четец, докато Мо прокара статичен скенер по всички твърди повърхности в стаята. За него нямаше нужда от прах за снемане на отпечатъци от пръсти.

— Кога за последно видя Колийн жива? — попита Джъстийн.

Казах й, че съм обядвал с нея миналата сряда, преди да тръгна за летището.

— Просто обяд?

— Да, просто обядвахме.

Очите на Джъстийн се премрежиха, както когато облаци надвисват пред буря. Не ми вярваше. Но аз нямах сили да я убеждавам. Бях преуморен, изплашен, съкрушен и ми се гадеше. Исках да се събудя. И да разбера, че още се намирам в самолета. Сай говореше с Мо. Събра биологичен материал от ноктите на Колийн и Мо запечата пакетчетата. Когато Сай вдигна полата на Колийн с тампон в ръка, аз извърнах поглед.

Продължих разговора с Джъстийн. Казах й къде бяхме ходили на обяд с Колийн в сряда и че тя беше в добро настроение.

— Каза, че в Дъблин си има приятел. Че започва да се влюбва.

Хрумна ми нещо. Обърнах се и извиках:

— Някой да е виждал дамската й чанта?

— Няма чанта, Джак.

— Била е доведена тук — обясних на Джъстийн. — Някой е взел ключа й за достъп.

— Добро предположение — отговори тя. — Можеш ли да се сетиш за някого, който е имал причина да го направи?

— Някой я е мразил. Или е мразил мен. Или и двама ни.

Джъстийн кимна.

— Сай, Мо? Трябва да изчезваме оттук. Ще се оправиш ли, Джак?

— Не съм сигурен — отговорих.

— Ти си в шок. Ние също. Просто разкажи на ченгетата каквото знаеш — каза тя, докато двамата прибираха нещата си.

— Кажи, че си си взел много дълъг душ — посъветва ме Сай и сложи ръка на рамото ми. — По-добре кажи дълга вана и душ. Това трябва да покрие част от разликата във времето.

— Окей.

— Открих само твои отпечатъци — вметна Мо-бот.

— Това е моята къща.