Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

Но Помпей нямаше за какво да се усмихва, нито имаше повод да се държи загадъчно. Цезар се беше облегнал на кръглата мраморната стена на гроба на Сула, хванал коня си за юздата. Над главата му беше прочутият епитаф: НАЙ-ДОБРИЯТ ПРИЯТЕЛ, НАЙ-ЗАКЛЕТИЯТ ВРАГ. Думите важаха не само за Сула, но и за Цезар, помисли си Помпей. А може би и за него самия.

— Защо стоиш точно тук? — учуди се Помпей.

— Ами защо да стоя някъде другаде?

— Хората обикновено си наемат вили на Пинцийския хълм.

— Нямам намерение да се задържам дълго отвън.

— Има една странноприемница на Вия Лата, да отидем там. Миниций е добър човек, освен това ще имаш покрив над главата си. Човек не спи на полето, Цезаре, дори да става дума за броени дни.

— Реших, че е по-важно да намеря теб, отколкото място за спане.

Помпей слезе от коня (откакто бе заел мястото си в Сената, поддържаше скромна конюшня вътре в пределите на града) и двамата поеха по правия и широк път, от който водеше началото си Вия Фламиния.

— Предполагам, че деветте месеца, които прекара извън града, са били достатъчно да научиш всички заведения наоколо — подхвърли Цезар.

— Тази я знам още от времето, когато бях консул.

Странноприемницата на Миниций изглеждаше уютна и почтена, а съдържателят беше свикнал да посреща знатни римски пълководци; за него Помпей беше стар боен другар, а и Цезар не му изглеждаше непознат. Двамата знатни гости бяха настанени в отделна стаичка, задимена от два мангала, бяха им поднесени веднага вино и вода заедно с агнешко печено, наденички, току-що опечен хляб и салата със зехтин.

— Умирам от глад! — призна си Цезар.

— Лапай тогава. Казано честно, и аз ще ти помогна. Миниций се гордее с храната си.

Цезар обясни накратко как е пътувал.

— Югозападен вятър по това време на годината! — смая се Великия.

— Дори не заслужава да го наречем вятър, но поне ме тласкаше в правилната посока. Предполагам, че добрите люде не са очаквали да ме видят толкова скоро?

— За Катон и Бибул вестта със сигурност е неприятна. Докато другите като Цицерон просто си казаха, че си тръгнал от Испания по-рано, отколкото са очаквали. Все пак не всички могат да си позволят лични информатори в Далечна Испания. Цицерон! — сви вежди Помпей. — Що за позьор! Представяш ли си, имаше наглостта да застане пред Сената и да обяснява как прогонването на Катилина заслужавало „вечна слава“! Колкото пъти вземе думата, все използва случая да ни обяснява как бил спасил страната.

— Аз пък дочух, че сте приятели — възрази Цезар.

— Ще му се на него. Много е наплашен.

— От какво? — Цезар се облегна доволно.

— От промяната в статута на Публий Клодий. Народният трибун Херений убеди плебейското събрание да позволи на Клодий от патриций да стане плебей. Сега Клодий се заканва да се кандидатира за народен трибун и да осъди веднъж завинаги Цицерон на изгнание, задето е екзекутирал римски граждани без съд. Това е новата цел в живота на Клодий. А Цицерон е ужасен.

— Е, нищо чудно човек като Цицерон да се страхува от нашия Клодий. Клодий е същинска стихия. Не е точно луд, но определено не е и нормален. И все пак Херений не е постъпил правилно, като е използвал плебейското събрание. Един патриций може да стане плебей само по осиновяване.

Миниций дойде да отнесе чиниите и настъпи кратко мълчание. Време беше да минат по същество.

— Сенатът още ли обсъжда въпроса за публиканите? — попита Цезар.

— Заради Катон ще продължи без край. Но щом Целер привърши с набирането на кандидатите за изборите, аз пращам народния си трибун Флавий да предложи законопроекта ми за земята пред плебейското събрание. То от него малко остана, все заради тоя глупак Цицерон! Първо издейства от текста на закона да се изключат всички земи, които са принадлежали към агер публикус преди трибунството на Тиберий Гракх. След това реши, че ветераните на Сула — между другото тъкмо те подкрепиха Катилина, — щели да си запазят своите земи, а на Волатера и Ареций нищо не бивало да се отнема. Следователно повечето земя, която възнамерявам да раздам на ветераните си, трябва да бъде откупена с пари, а те се очаква да дойдат от увеличените данъци на Изтока. Откъдето пък на моя бивш шурей Непот му дойде идеята да се премахнат всички пристанищни такси и мита на територията на цяла Италия. Сенатът реши, че предложението си струва, и веднага го гласува. С одобрението на Сената Непот без проблеми прокара законопроекта си през народното събрание.

— Много хитро! — кимна Цезар. — Излиза, че занапред държавата ще може да разчита само на два източника на приходи от Италия: петте процента данък при освобождаването на роб и рентите на държавната земя.

— Което окончателно ще ме компрометира. След всичко, което постигнах през последните години, хазната няма да види и една сестерция печалба. Най-напред пиратската война се обезсмисля от премахването на пристанищните такси, след това спечелената държавна земя се разпределя между ветераните ми, а накрая и увеличените приходи от източните провинции отиват за закупуване на допълнителна земя.