Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Знаеш ли, Велики — съгласи се кисело Цезар, — винаги съм се надявал, че все някой ден тези хора ще започнат да мислят и за родината си, а не само как да си върнат на политическите си противници. Каквато и стъпка да предприемат, тя все е в нечий ущърб или в защита на нечии частни интереси, но никога в полза на римския народ и неговите владения. Ти не пожали сили да разшириш римския свят и да напълниш римските кесии. Докато те не жалеха усилия само за едно: как да те поставят на мястото ти, и то за сметка на Рим. Беше споменал в писмото си, че имаш нужда от мен. Е, ето ме, използвай ме, както можеш.

— Миниций! — изрева Помпей.

— Да, Гней Помпей? — показа се мигом съдържателят.

— Донеси ни материали за писане.

— И все пак — допълни Цезар, след като свърши с краткото си писмо до Сената — мисля, че ще е най-добре Марк Крас да изложи пред Сената прошението ми. Ще пратя писмото по куриер.

— Защо да не го представя аз? — попита видимо засегнат Помпей.

— Защото не ми се ще добрите люде да знаят отсега, че двамата с теб сме постигнали споразумение. Ти вече достатъчно си ги разтревожил, като си тръгнал да ме посрещаш. Не ги подценявай, Велики. Те могат да съберат две и две. За известно време ще трябва да държим нашите отношения в тайна.

— Да, това го разбирам — омекна Помпей. — Но не ми се ще да се обвързваш с Крас повече, отколкото с мен. Нямам нищо против да му помогнеш при разрешаването на публиканския въпрос и при закона за подкупите, който е насочен предимно против конниците. Но аз съм в далеч по-затруднено положение заради ветераните си и съдбата на договорите, които подписах на Изток.

— Напълно съм съгласен — отстъпи Цезар. — Ти дай знак на Флавий да действа в плебейското събрание, Велики. Това ще хвърли прах в очите на мнозина.

В този миг се появиха Балб и Бургунд. Помпей много се зарадва на гадесчанина, а Цезар забеляза колко изтощен изглежда Бургунд. Майка му със сигурност щеше да го упрекне в безотговорност, задето е карал възрастен човек да гребе по дванайсет часа на денонощие, и то в продължение на дванайсет дни.

— Е, аз ще тръгвам — надигна се Помпей.

Цезар изпрати Великия до вратата.

— Не се издавай. Преструвай се, че сам продължаваш своята борба.

— Крас няма да се зарадва, задето писа най-напред на мен.

— Може би дори няма да разбере. Той беше ли в Сената?

— Не — ухили се Помпей. — Казва, че му действало зле на здравословното състояние. Щом чуел гласа на Катон, и го заболявала главата.

Когато сенатът се събра в четвъртия ден на юни, Марк Крас поиска думата. Луций Афраний, който беше получил молбата на Цезар да се яви на изборите „ин абсенция“, благосклонно му я предостави.

— Крайно разумно искане — заключи Крас в края на практичната си и делова реч, — което сенатът е длъжен да уважи. Всеки от присъстващите тук знае много добре, че по време на управлението на Гай Цезар в провинцията не съществува и най-малко подозрение за злоупотреби, а именно злоупотребите с властта бяха основният мотив на нашия бивш консул Марк Цицерон, когато предложи настоящия закон. Пред нас стои човек, който стриктно е изпълнявал своите задължения към държавата, включително намери решение на един неприятен проблем, който от години поставяше под въпрос властта ни в Далечна Испания. Гай Цезар наложи на място най-коректните възможни законови разпоредби по въпроса за паричните дългове и никой в провинцията, нито длъжник, нито кредитор, не се е оплакал.

— Това едва ли те изненадва, Марк Крас — заяде се Бибул. — Ако някой знае как да се оправя с дълговете си, това е именно Гай Цезар. Навярно е дължал пари и в Испания.

— Най-добре се обърни лично към него за информация, Марк Бибул — невъзмутимо отвърна Крас. — Ако случайно бъдеш избран за консул, вероятно ще си затънал до гушата в дългове. Избирателите не се подкупват лесно. — Той се покашля в знак, че очаква отговор, но тъй като Бибул си замълча, продължи: — Повтарям, това е съвсем разумно искане, което сенатът е длъжен да уважи.

Афраний подкани другите бивши сенатори да се изкажат и всички дадоха да се разбере, че подкрепят Крас. От действащите претори никой не се сети да каже нещо оригинално, докато не дойде редът на Метел Непот.

— На какво основание — попита той — сенатът ще прави услуги на един всеизвестен хомосексуалист? Нима сме забравили как красавецът Гай Цезар се раздели с девствеността си? Легнал по очи на някоя кушетка в двореца на Никомед! Както ви харесва, назначени отци, но ако възнамерявате да дарите една курва като Гай Цезар с привилегията да стане консул, без да си покаже очите в Рим, то ще се оправите и без мен! Аз нямам навика да върша услуги на такива хора.

Настъпи пълно мълчание, сякаш присъстващите се бояха дори да си поемат въздух.

— Върни си думите назад, Квинт Непот! — тросна му се Афраний.

— Няма, сине Авлов! — отвърна му Непот и се насочи към изхода.