Читаем Жертвата полностью

Само че от време на време ме стрелкаха с тревожни погледи, като че ли можех да се промъкна до тях и да ги изнасиля, докато са с гръб към мен. Даже сестрата, Глория, прояви подозрителност. Тя погледна бебето в ръцете ми — което не плачеше и едва подсмърчаше.

— Какъв смятате, че е проблемът?

Отговорих, че сме за имунизация.

— Водили ли са я тук преди?

Да, водехме я при доктора още от раждането й.

— Вие роднина ли сте?

Да, бащата.

Накрая ни въведе вътре. Лекарят се ръкува с мен, държа се много дружелюбно, изобщо не попита защо идвам аз, а не жена ми или икономката. Направи на Аманда две инжекции и тя се разплака. Полюлях я на рамо и я успокоих.

— Мястото може да се подуе малко и да се зачерви. Обадете ми се, ако не премине за четирийсет и осем часа.

Излязох в чакалнята и се опитах да измъкна кредитната си карта, за да платя сметката, докато бебето плачеше. И тъкмо тогава се обади Джулия.

— Здрасти. Какво правиш? — Сигурно бе чула плача на детето.

— Плащам на педиатъра.

— Хващам те в неподходящ момент, а?

— Нещо такова.

— Добре, виж, само исках да ти кажа, че ще свърша рано — най-после! — и ще се прибера за вечеря. Какво ще кажеш да взема нещо на път за вкъщи?

— Страхотно — отвърнах аз.

Тренировката на Ерик закъсняваше. На игрището се стъмваше. Треньорът винаги провеждаше тренировката късно. Нервно се разхождах край тъчлинията и се чудех дали да се оплача. Границата между глезенето и основателната защита на децата беше деликатна. Никол се обади по мобифона си, за да ми каже, че театралната й репетиция е свършила, и да ме пита защо не съм отишъл да я взема. Отговорих, че още съм при Ерик, и попитах дали не може да се прибере с колата на някой от съучениците си.

— Татко! — ядосано рече тя. Все едно съм я помолил да се прибере с пълзене.

— Виж, нищо не мога да направя.

Саркастично:

— Няма значение.

— Мери си приказките, момиче.

Но след няколко минути ненадейно прекратиха мача. На игрището спря голям зелен камион и от него слязоха двама мъже с маски, дебели гумени ръкавици и контейнери за течности на гръб. Щели да пръскат с хербициди или нещо подобно и всички трябвало да напуснат терена.

Обадих се на Никол и й казах, че ще я вземем.

— Кога?

— Пристигаме.

— От тренировката на гаднярчето ли?

— Стига, Ник.

— Защо винаги първо взимаш него?

— Не взимам винаги първо него.

— Взимаш го. И е гаднярче.

— Никол!

— Извинявай.

— Идваме след няколко минути. — Изключих. В последно време децата се развиваха по-бързо. Сега пубертетът започва на единайсет.

В пет и половина децата си бяха вкъщи и нападнаха хладилника. Никол ядеше голямо парче кашкавал. Казах й да престане, защото ще си развали вечерята. После се заех да слагам масата.

— Кога все пак ще е вечерята?

— Скоро. Мама ще я донесе.

— Аха. — Тя изчезна за няколко минути, после се върна. — Мама казва, че се извинява задето не се е обадила, но че ще закъснее.

— Какво? — Тъкмо наливах вода в чашите на масата.

— Извинява се задето не се е обадила, но ще закъснее. Току-що разговарях с нея.

— Господи! — Ядосах се. Опитвах се да не проявявам яда си пред децата, но понякога не успявах. Въздъхнах. — Добре.

— Много съм гладна, татко.

— Вземи брат си и се качвайте в колата — наредих аз. — Ще вечеряме навън.

Същата вечер Аманда не искаше да заспи. Реших, че е от ваксината. В такива случаи действаше само един метод: да я носиш на ръце с гръб към себе си из къщата, тихо да й говориш и да й показваш цветята, снимките по стените, гледката от прозореца. Трябваше да чакаш, докато се прозее. Тогава можеше да я сложиш да си легне. Само че понякога тази първа прозявка отнемаше много време.

Затова я разхождах из нейната стая, показвах й картинките на герои от „Мечо Пух“ по абажура и всичките й дрънкалки. Без резултат. Занесох я в дневната и й показах всички снимки по лавиците.

Там имаше снимки на Джулия.

По-късно същата вечер, докато носех бебето към леглото, закачих с лакът една от снимките на лавиците в дневната, Тя падна на пода и аз се наведох да я вдигна. Джулия и четиригодишният Ерик в Сън Вали. Двамата бяха по скиорски костюми. Джулия го учеше да кара ски и слънчево се усмихваше. До тази снимка имаше друга, на която бяхме ние с Джулия в Кона на единайсетата годишнина от сватбата ни. Аз носех крещяща хавайка, а на нейната шия висеше пъстра гирлянда от цветя. Двамата се целувахме на фона на залеза. Пътуването беше страхотно и бяхме убедени, че Аманда е зачената там. Спомням си, че един ден Джулия се прибра вкъщи от работа и ме попита: „Скъпи, нали ми каза, че коктейлите май тай са опасни?“ „Да“ — отговорих аз. „Е, тогава ще се изразя така — продължи Джулия. — Момиче е.“ Толкова силно се сепнах, че се задавих със содата, която пиех, и двамата се заляхме от смях.

После идваше снимка на Джулия и Никол, които правеха сладки. Никол бе толкова малка, че седеше на кухненския плот и крачетата й не стигаха до ръба. Не можеше да е била на повече от годинка и половина. Тя съсредоточено се мръщеше и държеше голяма лъжица с тесто, докато Джулия се мъчеше да не се смее.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Брокен-Харбор
Брокен-Харбор

Детектив из знаменитого Дублинского цикла.В маленьком поселке-новостройке, уютно устроившемся в морской бухте с живописными видами, случилась леденящая душу трагедия. В новеньком, с иголочки, доме жило-поживало молодое семейство: мама, папа и двое детей. Но однажды милое семейное гнездышко стало сценой дикого преступления. Дети задушены. Отец заколот. Мать тяжело ранена. Звезда отдела убийств Майкл Кеннеди по прозвищу Снайпер берется за это громкое дело, рассчитывая, что оно станет украшением его послужного списка, но он не подозревает, в какую сложную и психологически изощренную историю погружается. Его молодой напарник Ричи также полон сыщицкого энтузиазма, но и его ждет путешествие по психологическому лабиринту, выбраться из которого прежним человеком ему не удастся. Расследование, которое поначалу кажется простым, превратится в сложнейшую головоломку с непростыми нравственными дилеммами.Блестящий психологический детектив о том, что глянцевая картинка зачастую скрывает ужасающие бездны.

Тана Френч

Детективы / Триллер / Зарубежные детективы
Ноль-Ноль
Ноль-Ноль

В сетевые и ролевые игры играют студенты и менеджеры, врачи и школьники, фотомодели и драгдилеры, писатели и читатели… притворяясь эльфами, инопланетянами, супергероями. Жестокими и бессмертными.В плену иллюзий жизнь становится космической одиссеей безумцев. Они тратят последние деньги, они бросают семьи и работу, они готовы практически на все, чтобы игра продолжалась.…Когда всемогущий Инвар Мос пошлет тебе sms, твое время начнет обратный отсчет. И останется только выбрать — охотник ты или жертва. Догонять или убегать. Или прекратить игру единственным возможным способом — самоубийством.Мы испытываем тревогу, забыв дома мобильник. Начинаем неуверенно ориентироваться в пространстве. На расстоянии нескольких метров ищем друг друга по Bluetooth! Игро- и гэджетмания принимают характер эпидемии во всем мире. Уже появились клиники по лечению игрорасстройств! Каждый должен отвечать за те «реальности», которые создал. Как и в обычной жизни, от выбора зависят судьбы близких!Яркий образный язык романа-предостережения Алексея Евдокимова точно отражает «клиповое» сознание современного человека.

Алексей Геннадьевич Евдокимов , Алексей Евдокимов , Юлий Арутюнян

Детективы / Триллер / Триллеры