Читаем Жертвата полностью

Не смятах Джулия за побъркана, но нещо определено се беше променило и докато си припомнях сутрешния разговор изпитвах безпокойство поради други причини. Репликите й звучаха така, като че ли държеше обвинителна реч в съда. Излагаше нещата методично, стъпка по стъпка.

„Ти ме изолираш и ме отделяш от децата.“

„Тук съм, просто ти не забелязваш.“

„Аз съм добра майка и поддържам равновесие между изключително напрегнатата си работа и потребностите на семейството ми.“

„Изобщо не ме подкрепяш.“

„Настройваш децата срещу мен.“

Представях си как адвокатът й казва тези неща в съда. И знаех защо. Според една статия в популярно списание, която наскоро бях прочел, в момента модерният аргумент в съда бил „подмяна на чувствата“. Бащата настройвал децата срещу майката. Тровел мозъчетата им с думи и дела. Докато мама била безупречна, както винаги.

Всеки баща знае, че съдебната система безнадеждно е предубедена в полза на майките. Съдиите говорят за равноправие и издават присъдата, че детето се нуждае от майка си. Даже тя да отсъства. Даже да го бие или да забравя да го нахрани. Стига да не стреля по децата и да не им троши костите, в очите на съда тя е добра майка. И даже да стреля по тях, бащата може да не спечели делото. Бившата жена на един от приятелите ми в „МедияТроникс“ се друсаше с хероин и години наред обикаляше клиниките за наркомани. Накрая се разведоха и имаха съвместно настойничество. Предполагаше се, че е чиста, обаче децата твърдяха противното. Моя приятел се безпокоеше. Не искаше тя да вози децата, когато е дрогирана. Не искаше около тях да се въртят наркопласьори. Затова подаде съдебен иск за пълно настойничество — и изгуби. Съдията реши, че бившата му съпруга наистина се опитва да преодолее зависимостта си и че децата се нуждаели от майка си.

Такава е действителността. И ми се струваше, че Джулия подготвя почвата. И от тази мисъл ме побиваха тръпки.

Докато се измъчвах, мобифонът ми иззвъня. Обаждаше се Джулия. За да се извини.

— Много извинявай. Сутринта ти наговорих куп глупости. Не беше сериозно.

— Какво?

— Знам, че ме подкрепяш, Джак. Разбира се. Без теб нямаше да успея. Страхотно се справяш с децата. Просто напоследък не съм на себе си. Извинявай, че ти наговорих такива неща.

Щеше ми се да бях записал извинението й, когато затворих.

За десет имах уговорка с агентката си Ани Джерард. Срещнахме се в слънчевия вътрешен двор на едно кафене на Бейкър Стрийт. Винаги се срещахме навън, за да може Ани да пуши. Тя беше извадила лаптопа си и бе включила безжичен модем. От устните й висеше цигара и очите й бяха присвити заради дима.

— Намери ли ми нещо? — попитах, докато сядах срещу нея.

— Да. Две много добри възможности.

— Страхотно. Разказвай.

— Какво ще кажеш за това? Главен аналитик в научноизследователския отдел на Ай Би Ем. Създаване на системи за разпределена обработка.

— Точно по моята специалност.

— И аз така си помислих. Ти си напълно квалифициран за това място, Джак. Ръководил си лаборатория с шейсет души. Основна заплата двеста и петдесет плюс процент от всичко, разработено в твоята лаборатория.

— Звучи страхотно. Къде?

— В Армонк.

— В щата Ню Йорк ли? — Поклатих глава. — В никакъв случай, Ани. Ами второто място?

— Шеф на екип, проектиращ мултиагентни системи в застрахователна компания. Това е отлична възможност и…

— Къде?

— В Остин.

Въздъхнах.

— Виж, Ани, Джулия си обича работата, напълно й е отдадена и няма да я напусне. Децата ми са ученици и…

— Хората постоянно се местят, Джак. И децата на всички са ученици. Децата се приспособяват.

— Но Джулия…

— И жените на другите хора работят. И въпреки това се местят.

— Знам, но Джулия…

— Приказвал ли си с нея? Повдигал ли си този въпрос?

— Ами, не, защото…

— Джак. — Ани ме изгледа втренчено над лаптопа. — Време е да престанеш с глупостите. Не си в положение да избираш. Срокът ти на годност изтича.

— Срокът ми на годност — повторих аз.

— Точно така. Безработен си вече половин година. Това е много време в сферата на високите технологии. Компаниите смятат, че щом дълго не можеш да си намериш работа, сигурно ти има нещо. Не ги е грижа какво, просто приемат, че прекалено много пъти си бил отхвърлян от прекалено много други компании. Скоро изобщо няма да те приемат на събеседване. Нито в Сан Хосе, нито в Армонк, нито в Остин, нито в Кембридж. Чуваш ли ме?

— Да, но…

— Стига глупости, Джак. Трябва да поговориш с жена си. Трябва да измислиш как да удължиш срока си на годност.

— Но аз не мога да напусна Долината. Трябва да остана тук.

— Тук не е много хубаво. — Тя отново вдигна екрана на лаптопа. — Щом спомена името ти, получавам… между другото, какво става в „МедияТроникс“? Ще съдят ли Дон Грос?

— Не знам.

— Чувам тоя слух от няколко месеца, но така и нищо не става. Надявам се да го дадат под съд — заради теб.

— Не разбирам — казах аз. — Имам отлична квалификация в гореща област, мултиагентна разпределена обработка и…

Перейти на страницу:

Похожие книги

Брокен-Харбор
Брокен-Харбор

Детектив из знаменитого Дублинского цикла.В маленьком поселке-новостройке, уютно устроившемся в морской бухте с живописными видами, случилась леденящая душу трагедия. В новеньком, с иголочки, доме жило-поживало молодое семейство: мама, папа и двое детей. Но однажды милое семейное гнездышко стало сценой дикого преступления. Дети задушены. Отец заколот. Мать тяжело ранена. Звезда отдела убийств Майкл Кеннеди по прозвищу Снайпер берется за это громкое дело, рассчитывая, что оно станет украшением его послужного списка, но он не подозревает, в какую сложную и психологически изощренную историю погружается. Его молодой напарник Ричи также полон сыщицкого энтузиазма, но и его ждет путешествие по психологическому лабиринту, выбраться из которого прежним человеком ему не удастся. Расследование, которое поначалу кажется простым, превратится в сложнейшую головоломку с непростыми нравственными дилеммами.Блестящий психологический детектив о том, что глянцевая картинка зачастую скрывает ужасающие бездны.

Тана Френч

Детективы / Триллер / Зарубежные детективы
Ноль-Ноль
Ноль-Ноль

В сетевые и ролевые игры играют студенты и менеджеры, врачи и школьники, фотомодели и драгдилеры, писатели и читатели… притворяясь эльфами, инопланетянами, супергероями. Жестокими и бессмертными.В плену иллюзий жизнь становится космической одиссеей безумцев. Они тратят последние деньги, они бросают семьи и работу, они готовы практически на все, чтобы игра продолжалась.…Когда всемогущий Инвар Мос пошлет тебе sms, твое время начнет обратный отсчет. И останется только выбрать — охотник ты или жертва. Догонять или убегать. Или прекратить игру единственным возможным способом — самоубийством.Мы испытываем тревогу, забыв дома мобильник. Начинаем неуверенно ориентироваться в пространстве. На расстоянии нескольких метров ищем друг друга по Bluetooth! Игро- и гэджетмания принимают характер эпидемии во всем мире. Уже появились клиники по лечению игрорасстройств! Каждый должен отвечать за те «реальности», которые создал. Как и в обычной жизни, от выбора зависят судьбы близких!Яркий образный язык романа-предостережения Алексея Евдокимова точно отражает «клиповое» сознание современного человека.

Алексей Геннадьевич Евдокимов , Алексей Евдокимов , Юлий Арутюнян

Детективы / Триллер / Триллеры