— Трябва да върна записа. — Тя натисна бутона „назад“. Подобно на много от новите охранителни системи, тази на „Займос“ използваше интернетска технология за превъртане. Така човек можеше да се върне обратно по стъпките си.
Кадрите запрескачаха, докато Мей не откри нужното място. Коридор. Главната сграда. Пак главната сграда от друг ъгъл. Херметична камера. Друг коридор. Сервизното отделение. Коридор. Кухнята. Стаята за игри. Коридорът на жилищния отсек. Външен изглед от пустинята. Коридор. Електростанцията. Изглед от пустинята. Друг коридор.
Запримигвах.
— От колко време го правиш?
— Около час.
— Господи!
Пак видях коридор. По него вървеше Рики. Електростанцията. Джулия, осветена от прожектора пред външната врата. Коридор. Джулия и Рики заедно, прегърнати, после коридор и…
— Чакай — казах аз.
Мей натисна един от клавишите. И мълчаливо ме погледна. Натисна друг клавиш и бавно превъртя кадрите напред. Спря на кадъра, който показваше Рики и Джулия.
— Десет кадъра.
Движението беше неясно. Рики и Джулия се приближиха един към друг. Прегърнаха се. Картината излъчваше усещане за спокойствие и близост. После страстно се целунаха.
— Пфу, мама му стара. — Извърнах се от екрана. — По дяволите!
— Съжалявам, Джак — рече Мей. — Не знам какво да кажа.
Зави ми се свят, сякаш щях да припадна. Седнах на масата с гръб към екрана. Просто не можех да го погледна. Дълбоко си поех дъх. Мей продължаваше да говори, ала не чувах думите й. Пак си поех дъх. Прокарах пръсти през косата си.
— Ти знаеше ли за това? — попитах аз.
— Не. Допреди няколко минути.
— Някой знае ли?
— Не. Понякога се шегувахме, че са гаджета, но никой от нас не го вярваше.
— Господи! — Отново прокарах ръка през косата си. — Кажи ми честно, Мей. Ти знаеше ли за това?
— Не, Джак. Не знаех.
Мълчание. Поех си дъх. Опитах се да преценя чувствата си.
— Знаеш ли кое е най-странното? — казах аз. — Най-странното е, че от известно време го подозирах. Бях съвсем сигурен, само не знаех с кого. Потресен съм, въпреки че го подозирах.
— Убедена съм.
— Изобщо нямаше да се сетя, че е Рики. Той е такъв… не знам, пада си подмазвач. И не е голям играч. Мислех си, че е избрала някой по-важен. — Спомних си разговора с Елън след вечеря.
„Откъде си сигурен какъв е стилът на Джулия?“
Това бе след като бях видял мъжа в колата. Мъжа, чието лице не бях успял да различа.
Елън: „Нарича се «отхвърляне на действителността», Джак“.
— Господи — изпъшках и поклатих глава. Бях разгневен, засрамен, смутен, бесен. Чувствата ми се меняха всяка секунда.
Мей чакаше. Не помръдваше и мълчеше. Седеше абсолютно неподвижно. Накрая попита:
— Искаш ли да догледаш записа?
— Още ли има?
— Да.
— Не знам, ако… хм… Не, не искам да го догледам.
— Може би е по-добре.
— Не.
— Искам да кажа, може би ще се почувстваш по-добре.
— Едва ли — отвърнах аз. — Едва ли ще го понеса.
— Може би не е каквото си мислиш, Джак. Поне не точно каквото си мислиш.
„Нарича се «отхвърляне на действителността», Джак.“
— Съжалявам, Мей. Но повече не искам да се преструвам. Видях го. Знам какво е.
Мислех, че завинаги ще съм с Джулия. Мислех, че двамата обичаме децата, имаме семейство, дом, съвместен живот. И Рики си имаше бебе. Просто беше странно. Струваше ми се абсурдно. Но пък нещата никога не стават така, както си мислиш.
Чух, че Мей бързо пише на клавиатурата. Обърнах се така, че да виждам нея, но не и екрана.
— Какво правиш?
— Опитвам се да открия Чарли. Да видя какво му се е случило през последните няколко часа.
Тя продължи да пише. Поех си дъх. Тя имаше право. Каквото и да ставаше в личния ми живот, нещата вече бяха доста напреднали. Нищо не можех да направя, поне в момента. Обърнах се към екрана.
— Добре — казах аз. — Да потърсим Чарли.
Редуващите се кадри бяха объркващи. На екрана се появяваха и изчезваха хора. Видях Джулия в кухнята. На следващия кадър бяха заедно с Рики. Вратата на хладилника бе отворена, после се затвори. Видях Винс в главната зала, после го нямаше. Видях го в коридора, след това коридорът беше пуст.
— Не виждам Чарли.
— Може още да спи — отвърна Мей.
— В спалните има ли камери?
— Да, но трябва да променя цикъла. Обикновеният цикъл не включва спалните.
— Трудно ли е да промениш цикъла?
— Не съм сигурна. С това се занимава Рики. Системата е доста сложна. Само Рики може да работи с нея. Да видим дали ще открия Чарли в обикновения цикъл.
Така че зачакахме да видим дали ще се появи на външните камери. Търсихме още десетина минути. От време на време трябваше да извръщам поглед, макар че редуващите се кадри, изглежда, не смущаваха Мей. Накрая го видяхме в коридора пред спалните. Търкаше лицето си. Току-що се бе събудил.
— Добре — каза тя. — Открихме го.
— Колко е часът?
Тя замрази кадъра. Беше 00:10.
— Само половин час преди да се върнем — отбелязах аз.
— Да. — Мей превъртя кадрите напред. Чарли изчезна от коридора, но после го видяхме да влиза в банята. Видяхме Рики и Джулия в кухнята. Усетих, че мускулите ми се напрягат. Но двамата само разговаряха. После Джулия сложи шампанското в хладилника и Рики й подаде чашите.