Жива жар

— Вие всяка вечер творите светове във вашия амфитеатър — заяви той. — Но когато публиката си отиде, факлите угаснат и вратите се заключат, не остава нищо освен спомени за тях.

Филип Астли се намръщи.

— При това много хубави спомени, господине. В тях няма нищо лошо, те стоплят хората през студените самотни нощи.

— Без съмнение. Но точно тук ние двамата се различаваме, господине. Моите песни и картини не се превръщат в спомени. Те са винаги там и човек може да ги види. И не са илюзии, а материален израз на светове, които наистина съществуват.

Филип Астли се огледа театрално, като че ли се опитваше да зърне гърба на палтото си.

— И къде съществуват те, господине? Не съм ги виждал тези светове.

Мистър Блейк се почука по челото. Филип Астли изсумтя и каза:

— Значи главата ви гъмжи от тях! Сигурно ви е трудно да спите от шумотевицата.

Мистър Блейк се усмихна на Джем, който попадна пред погледа му.

— Вярно е, че никога не съм имал нужда от много сън.

Филип Астли сбърчи вежди и остана замислен — изключително необичайна за него поза. Тълпата се раздвижи неспокойно.

— Това, което искате да кажете, господине, ако ви разбирам добре — проговори той най-после, — е, че вие оформяте идеите в главата си и ги превръщате в нещо реално, което може да се види и да се пипне. Докато аз вземам истински неща — коне, акробати, танцьори — и ги превръщам в спомени.

Мистър Блейк наклони глава и се взря в опонента си.

— Може и така да се каже.

При тези думи Филип Астли се затресе от смях, явно доволен, че е сътворил такава мъдра мисъл.

— Е, тогава, струва ми се, светът има нужда и от двама ни, нали, Фокс?

Мустакът на Джон Фокс помръдна.

— Правилно, сър.

Филип Астли пристъпи и протегна десница.

— Ще си стиснем ръцете за това, нали, мистър Блейк?

Мистър Блейк се протегна и пое подадената ръка.

— Тъй да бъде.

3

След като мистър Блейк и Филип Астли се сбогуваха, мисис Блейк хвана мъжа си под ръка и двамата тръгнаха към улицата, без да заговорят Джем и Маги, без дори да ги забележат. Маги ги сподири с поглед и помръкна.

— Можеха да ни кажат едно здрасти или поне довиждане — промърмори тя.

И Джем си мислеше същото, но замълча. Върнаха се до стената и пак седнаха. Но вече нямаше какво толкова да се наблюдава. Спорът между Филип Астли и мистър Блейк, изглежда, послужи като сигнал за артистите да си отпочинат. Акробатите и ездачите бяха спрели тренировките и имаше само група танцьори, които репетираха сцена от предстоящата пантомима. Двамата гледаха известно време, преди Маги да се протегне като котка, която се намества в съня си.

— Хайде да правим нещо друго.

— Какво?

— Да идем да видим семейство Блейк.

Джем се намръщи.

— Защо не? — заупорства Маги.

— Сама каза, че дори не ни е поздравил.

— Може да не ни е видял.

— И какво ще прави той с нас? Не сме му интересни.

— Доста ни хареса горе на моста. Не искаш ли да разгледаш дома му? Обзалагам се, че държи там странни неща. Знаеш ли, че е наел цялата къща?! Цялата! Осем стаи за него и жена му. А нямат деца, и прислужница дори нямат. Чух, че взели една, но тя напуснала, защото се изплашила от него. Нали го видя колко страшно гледа с ония големи очи?

— Ще ми се да видя печатарската преса — призна си Джем. — Мисля, че я чух оня ден. Скърцаше силно, като гредите и летвите, когато слагат отгоре им сламен покрив.

— Какъв е тоя сламен покрив?

— Не си ли… — Джем прехапа език. Макар че непрекъснато се учудваше на нещата, които Маги не знаеше, внимаваше да не я обиди. Веднъж, когато й се подигра, че мисли съсънката за змия, а не за горско цвете, тя не му проговори цяла седмица. Освен това в Лондон нямаше сламени покриви. Как можеше да знае какво е това? — Къщите в Дорсет са с покриви от слама — обясни той. — Върху гредите се настила изсушена и здраво вързана на снопове слама.

Маги го гледаше с празен поглед.

— Вземаш наръч слама, изглаждаш го и после го закрепяш на покрива вместо дърво или каменни плочи — добави Джем.

— Сламен покрив?

— Да.

— Как може сламата да пази от дъжд?

— Пази много добре, ако е гъста и равна. Не си ли излизала от Лондон? — Той махна с ръка в южна посока. — Истинската провинция не е толкова далеч. Много близо до Лондон има къщи със сламени покриви — видях ги, като идвахме насам. Някой ден можем да излезем от града и да ти ги покажа.

Маги се изправи рязко и отсече:

— Не знам пътя за там.

— Но можеш да го намериш. — Джем тръгна след нея покрай стената. — Можеш да попиташ.

— Не обичам да вървя сама по безлюдни пътища — потръпна Маги.

— Аз ще съм с теб — рече той, изненадан от желанието си да я защити. Не беше изпитвал такава загриженост към никой друг освен към Мейси, макар че тя не се дължеше на братски чувства. — Няма от какво да се страхуваш — добави той.

— Не се страхувам, но не ми харесва. Ще бъде досадно. — Маги се огледа и се развесели. Спря там, където стената стигаше до градината на Блейк, свали сплъстената шапка от къдравата си тъмна коса и я метна през стената.

— Защо го направи? — извика Джем.