Жива жар

— Мама и татко имат малка изненада за теб, просто да знаеш. — Той грабна халбата от Джем и на един дъх пресуши една трета от нея, преди да я пъхне обратно в ръцете му и да побегне, заливайки се от смях.

6

Когато Маги се върна, Бет Батърфийлд стоеше до огнището и изсипваше шепи нарязани картофи в тенджера с вода. Чарли вече беше седнал на масата, прострял дългите си крака напред.

— Нарежи лука, моля ти се — каза Бет Батърфийлд, като пое халбата от Маги, без да коментира забавянето и количеството бира. — На теб ти люти по-малко.

— На Чарли изобщо не му люти — отвърна Маги. Брат й не реагира на намека и продължи да се изтяга до масата. Маги го изгледа злобно и се захвана да бели лука. Бет Батърфийлд обра лойта от месото и я хвърли в тигана да се загрее. После се надвеси над дъщеря си да види как работи.

— Не на кръгчета — рече тя. — На парченца.

Маги спря с ножа забит в половин глава лук.

— Престани, мамо. Каза, че лукът ти люти. Тогава се махай.

— Как да се махна, като не го режеш правилно?

— Каква разлика има как го режа? Кръгчета или парченца, вкусът е еднакъв. Лукът си е лук.

— Дай на мен! — Бет Батърфийлд посегна към ножа. Маги обаче не го пускаше.

Чарли престана да блуждае и загледа как майка и дъщеря се боричкат за ножа.

— Внимавай, мамо — рече с провлечен глас той. — Маги е сръчна с ножовете, нали, Маги?

Маги пусна ножа.

— Млъкни, Чарли!

Бет Батърфийлд изгледа и едното, и другото си дете.

— За какво говорите?

— За нищо, мамо — отвърнаха двамата в един глас.

Бет Батърфийлд почака, но нито един от тях не продума повече, макар че Чарли се подхилкваше. Тя започна да реже лука по същия начин, по който гладеше — машинално, методично, повтаряйки едно толкова познато действие, че нямаше защо да се замисля.

— Мамо, тая мазнина пуши — заяви Маги.

— Тогава сложи месото — нареди Бет Батърфийлд. — И гледай да не прегори. Татко ти не го обича много препържено.

— Добре, ще внимавам.

Маги прегори месото. Не обичаше готвенето повече от гладенето. Бет Батърфийлд накълца лука, събра го в шепа и го пусна в тигана, преди да грабне лъжицата от дъщеря си.

— Маги! — извика тя, когато обърна месото и видя колко е почерняло.

Чарли се изкикоти.

— Тоя път какво е направила? — обади се Дик Батърфийлд от вратата. Бет Батърфийлд обърна месото и енергично разбърка лука.

— Нищо, нищо. Просто се заема пак с гладенето, нали, миличка?

— Внимавай да не го изгориш — рече Дик Батърфийлд. — Какво? Какво? — добави той, когато Чарли започна да се смее, а Маги го ритна по крака. — Слушай, момиченце, трябва да се отнасяш към семейството си малко по-уважително. Хайде, помогни на майка си. — Той засука крак около един стол и го придърпа под себе си, докато приклякваше, движение, усъвършенствано от годините киснене по кръчмите.

Маги се намръщи, но извади ютията от огъня и застана до купчината чаршафи. Чувстваше погледа на баща си, докато плъзгаше ютията напред-назад.

Четиримата рядко се събираха заедно у дома. Поради различната си работа Дик и Бет отсъстваха по различно време, а Маги и Чарли влизаха и излизаха, когато си искат, и се хранеха с каквото им падне в пекарни, кръчми или на уличните сергии. Сега, когато всички бяха заедно, кухнята изглеждаше тясна, особено както Чарли бе прострял крака.

— Е, Магс — рече Дик Батърфийлд неочаквано, — Чарли ми каза, че си била с момчето на Келауей, докато уж си купувала бира за майка си.

Маги изгледа свирепо Чарли, който се усмихна.

— Шляеш се с момчето от Дорсет — продължи баща й, — а аз и майка ти работим да ви изхраним. Време е да започнеш да си изкарваш хляба сама.

— Не виждам Чарли да работи — промърмори Маги над дъската за гладене.

— Какво каза? — изръмжа Чарли.

— Чарли не работи — повтори Маги по-силно. — По-голям е от мене с няколко години, а вие не го пращате да работи.

Дик Батърфийлд побутваше една буца въглища напред-назад по масата, а Бет Батърфийлд държеше тигана над тенджерата и сипваше месото и лука при картофите. И двамата прекратиха заниманията си и се вторачиха в Маги.

— Какво искаш да кажеш, момиче? Разбира се, че работи — работи при мен! — възмути се Дик Батърфийлд, истински озадачен.

— Исках да кажа, че никога не си го давал за чирак, да научи някакъв занаят.

Досега Чарли се подхилкваше самодоволно, но при тези думи усмивката му изчезна.

— Чиракува при мене — рече Дик Батърфийлд, поглеждайки към сина си. — И е научил много за купуването и продаването, нали така, момчето ми?