Жива жар

— Не се опитват, доколкото разбирам — даде Томас Келауей обичайния си отговор на подобни въпроси. Беше чул да се говори за френската революция, докато работеше с другите дърводелци в цирка, но както и при обсъждането на важни въпроси в "Петте камбани" в Пидълтрентайд, той обикновено слушаше, без да предлага мнението си. Не че Томас Келауей беше глупав, напротив. Той просто приемаше и двете мнения с такава готовност, че не можеше да вземе ничия страна. Можеше да приеме, че кралят е материален израз на английската душа и дух, че обединява и възвисява страната и затова е важен за нейното благоденствие. Но можеше и да се съгласи и с другите, които казваха, че крал Джордж изпразва държавната хазна, че е неуравновесен, капризен, своенравен монарх, от чието сваляне Англия само ще спечели. Раздиран от противни мнения, той предпочиташе да си мълчи.

Джем се върна с друга бира и стол и се намести до Маги, така че колената им се допряха. Те се усмихнаха един на друг, доволни, че седят заедно по средата на работния ден, и си спомниха първия път, когато бяха заедно в една кръчма и Джем се запозна с Дик Батърфийлд. Търсенето на свободни столове и държането му в кръчмата се бяха усъвършенствали значително през следващите девет месеца.

Дик Батърфийлд наблюдаваше тази размяна на усмивки с леко ироничен поглед. Дъщеря му беше малка да флиртува с момче. При това с момче от село, макар да учеше добър занаят.

— Ще продадете ли столовете си? — попита Маги.

— Може би — рече Джем. — Оставихме един при него. А той ще ни достави малко тисово дърво по-евтино, отколкото го взехме от другия склад, нали така, тате?

Томас Келауей кимна. След заминаването на Филип Астли за Дъблин той пак правеше уиндзорски столове, но сега, когато циркаджията го нямаше, за да му праща клиенти, поръчките бяха намалели. Въпреки всичко той запълваше дните си с правене на столове, като използваше дървения материал, останал от цирка. Задната стая беше пълна с уиндзорски столове, които чакаха своите купувачи. Томас Келауей дори даде два на семейство Блейк, подарък за това, че помогнаха на Мейси в онзи мъглив октомврийски следобед.

— О, ще сте много по-добре с този търговец, момче — намеси се Дик Батърфийлд. — Можех да ви го кажа още преди месеци, когато отидохте при приятеля на Астли.

— Той беше добър за известно време — възрази Джем.

— Нека да позная — докато циркът не напусна града? Малките сделчици на Астли са валидни само докато ги държи под око.

Джем замълча.

— Той винаги прави така, момче. Филип Астли те отрупва с внимание, води ти клиенти, урежда ти сделки, работа и безплатни билети. Докато не замине. И отсъства пет месеца — това е почти половината година, момче, половината ти живот, през който той дръпва юздите, потегля и те оставя в безизходица. Забелязваш ли колко тих е Ламбет без него? Така е всяка година. Той идва и ти помага, води клиенти, урежда хората и ги прави щастливи, после идва октомври и… дим да го няма! За един ден изчезва и оставя хората с празни ръце. Построява ти замък и после го събаря. Коняри, пекари, дърводелци, кочияши или проститутки — това се случва на всички. Има наплив от желаещи да се настанят на работа, после се изнизват. Проститутките и кочияшите отиват в други части на Лондон, някои от провинциалистите си отиват обратно на село.

Дик Батърфийлд приближи халбата до устата си и отпи голяма глътка.

— Дойде ли март, всичко започва наново, когато големият фокусник пак се захваща да строи замъка си. Но някои от нас си имаме едно наум и не се занимаваме с Филип Астли. Знаем, че неговите работи не траят дълго.

— Добре, татко, каза си го. Дълга реч дръпна, а? — рече Маги на Джем. — Някой път заспивам с отворени очи, докато той говори.

— Нахалница! — извика Дик Батърфийлд и замахна към нея. Маги ловко избегна удара и се изсмя.

— А Чарли къде е? — попита тя, когато се успокоиха.

— Не знам. Каза, че има да прави нещо. — Дик Батърфийлд поклати глава. — Иска ми се някой ден да се върне вкъщи и да ми каже, че е сключил сделка. И да ми покаже парите.

— Има дълго да чакаш, тате.

Преди Дик Батърфийлд да успее да отговори, един висок мъж с широко четвъртито лице, който стоеше на бара, заговори с дълбок завладяващ глас, който накара хората да млъкнат.

— Граждани! Слушайте сега!

Маги разпозна един от ораторите на митинга в Къмбърланд Гардънс. Той държеше нещо, което приличаше на черна папка.

— Казвам се Робъртс, Джон Робъртс. Току-що идвам от митинга на Ламбетското сдружение на местните жители, верни на краля. Ние осъждаме размириците, подклаждани от френските агитатори. Можеше и вие да сте на митинга, вместо да пиете цял следобед.

— Някои от нас бяха! — извика Маги. — Вече ви слушахме.

— Много добре — каза Джон Робъртс и пристъпи към тяхната маса. — Тогава знаеш какво правя тук и първа ще подпишеш.

Дик Батърфийлд срита Маги под масата и я изгледа кръвнишки.

— Не й обръщайте внимание, господине, прави се на интересна.

— Ваша дъщеря ли е?

Дик Батърфийлд му намигна и рече:

— Бог ме наказа за греховете, ако разбирате какво искам да кажа.

Мъжът не прояви никакво чувство за хумор.