Жива жар

— Добре. Дай ми ден-два и ще ти намеря парите за дилижанса.

— И още малко за Мейси.

— И за нея. — Въпреки че Чарли вече не се интересуваше от Мейси — когато видя устните на Джон Астли върху гърдата й, се излекува от чувствата си, но споменът за тях го накара да бъде поне един път щедър.

— Благодаря ти, Чарли.

Той сви рамене.

— Още нещо, не казвай сега на мама и татко. Те няма да разберат и ще се опитат да ме спрат. Ще кажат, че е загуба на пари и не е моя работа. Кажи им къде съм отишла и защо, но след като замина.

Той кимна и попита:

— А кога ще се върнеш?

3

Следващото нещо беше да ангажира две места за дилижанса от Лондон до Уеймът, който тръгваше след два дни и половина, и се надяваше, че дотогава Чарли ще намери пари. После отиде у семейство Блейк да им каже, че заминават, защото не искаше Мейси да се измъкне след всичко, което бяха направили за нея. Мисис Блейк, изглежда, знаеше, че разговорът ще е сериозен, защото я въведе в гостната на първия етаж, където Маги никога не беше влизала. Когато мисис Блейк отиде да доведе съпруга си и да донесе чай, Маги огледа стените, покрити с картини и гравюри, повечето на мистър Блейк. Досега беше виждала само рисунките в бележника му или в някоя и друга книга.

На картините бяха изобразени хора, някои голи, други с прилепнали към тялото роби, така че изглеждаха голи. Те вървяха или лежаха на земята, или се гледаха един друг, и само малцина изглеждаха щастливи или доволни, подобно на фигурите, които Маги беше видяла в "Песни за невинността". Повечето бяха разтревожени, ужасени и гневни. Маги почувства, че и в нейното гърло се надига някакво безпокойство, но не можеше да не ги гледа, защото й напомняха за нейни чувства и сънища, като че ли умът й беше някакво скришно място, в което мистър Блейк беше пропълзял и беше претърсил, преди да извади съдържанието му на показ.

Когато той и жена му влязоха, Мейси беше с тях, макар че мисис Блейк носеше подноса с чайник и чаша на него. Тя го остави на масичката до едно кресло, на което мистър Блейк покани Мейси да седне с кимане. Маги не беше сигурна дали трябва да си налее чая сама и не го докосна, докато мисис Блейк не се съжали над нея и не й наля една чаша.

— Няма ли да пиете и вие, госпожо? — попита Маги.

— О, не. Мистър Блейк и аз не пием чай — само за гости е.

Маги се загледа в кафявата течност, но от смущение не посмя да отпие.

Мистър Блейк я спаси от неудобния момент, като се наведе напред от креслото насреща и забоде в нея големите си ясни очи, същите, които Маги бе видяла на много от лицата по стените. Струваше й се, че цяла дузина негови очи я наблюдават в момента.

— Е, Маги — рече той, — Кейт ми каза, че ще ни съобщиш нещо.

— Да, господине. — Маги погледна към Мейси, която стоеше облегната на вратата, вече просълзена, преди още да са започнали да я обсъждат. Тогава Маги изложи плана си пред семейство Блейк. Те слушаха любезно и очите на мистър Блейк бяха вторачени в нея, докато мисис Блейк гледаше в празната камина, ненужна сега, през лятото.

Не й трябваше много време да им каже, че ще придружи Мейси с дилижанса до Дорсетшър и че заминават след два дни. Когато свърши, мистър Блейк кимна.

— Е, Мейси, двамата с Кейт знаехме, че накрая ще ни напуснеш, нали така, Кейт? Ще ви трябват пари за пътя, нали?

Мисис Блейк запристъпва от крак на крак и ръцете й в гънките на престилката се размърдаха, но не каза нищо.

— Не, господине — заяви Маги с гордост. — Погрижила съм се за парите. — Досега никога не беше имала възможност да каже нещо толкова важно като това, че разполага с две лири за две места в дилижанса. Маги рядко беше притежавала повече от шест пенса. Всичките й пари от горчицата и оцета отиваха при родителите й, с изключение на едно-две пенита. Луксът да може да откаже помощта на мистър Блейк беше чувство, на което дълго щеше да се наслаждава.

— Е, тогава, момичето ми, ако почакаш за момент, ще донеса нещо от долу. Няма да се бавя, Кейт. — Мистър Блейк скочи и излезе, а двете момичета останаха с мисис Блейк.

— Ще ти изстине чаят, дете — каза тя тихо и Маги го изпи спокойно, след като го нямаше настоятелния поглед на мистър Блейк.

— О, Маги, наистина ли можеш да платиш за дилижанса? — коленичи Мейси до нея.

— Разбира се. Нали казах, че мога. — Не уточни, че все още чака Чарли да й даде парите.

Мисис Блейк обикаляше покрай стените, като оправяше картините и рисунките.

— Да внимавате, момичета. Ако ти стане лошо, Мейси, или имаш болки, накарай кочияша да спре.

— Да, госпожо.

— Много пъти ли сте пътували с дилижанса, госпожо? — попита Маги.

Мисис Блейк се засмя и каза:

— Никога не сме излизали от Лондон, миличка.

— О! — На Маги не й беше хрумвало, че ще преживее нещо, което семейство Блейк не бяха правили.