Зовът на кукувицата

Показаха се навън в мига, когато Робин се канеше да влезе с нова чаша кафе за Страйк. Приятелката на Бристоу се изправи при отварянето на вратата и сгъна вестника с вид на човек, който е чакал прекалено дълго. Беше висока почти колкото Бристоу, кокалеста, с кисело изражение и големи като на мъж ръце.

– Значи все пак се съгласихте, а? – попита тя Страйк, който остана с впечатление, че според нея се е възползвал от богатото ѝ гадже. Нищо чудно да беше права.

– Да, Джон ме нае – отвърна.

– Аха, ясно – изтърси нелюбезно тя. – Предполагам, че си доволен, Джон.

Адвокатът ѝ се усмихна, а тя въздъхна и потупа ръката му с жест на толерантна, но поизгубила търпение към детето си майка. Джон Бристоу вдигна ръка за поздрав и последва приятелката си навън, а тропотът на стъпките им по металното стълбище постепенно заглъхна.

5

Страйк се обърна към Робин, която отново беше седнала зад компютъра. Кафето му бе поставено до усърдно подредените купчинки с пощата върху бюрото.

– Благодаря ти – каза той, като отпи. – И за бележката също. Защо работиш по заместване?

– Какво имате предвид? – попита тя подозрително.

– Пишеш грамотно и с правилна пунктуация. Бързо схващаш. Проявяваш инициатива... Всъщност откъде се взеха чашите и подносът? Кафето и бисквитите?

– Взех ги назаем от господин Крауди. Обещах да му ги върнем до обед.

– Господин кой?

– Господин Крауди, съседът долу. Графичният дизайнер.

– И той ти ги даде ей така?

– Да – отвърна тя и добави за оправдание: – След като предложихте кафе на клиента, трябваше да му го поднесем.

Използването на множествено число бе като леко потупване по рамото на самочувствието му.

– Такава ефикасност надминава всичко, предлагано ми от „Временни кадри“ досега, от мен да го знаеш. Прощавай, че все те наричах Сандра, така се казваше последното момиче. Как е истинското ти име?

– Робин.

– Робин – повтори той. – Лесно ще е за помнене².

2 Английската дума „robin” означава червеношийка, птица, характерна с оранжево-червените си гърди. Асоциацията тук е с американския филм „Батман и Робин“. – Б. пр.

Мина му през ума да направи шеговита връзка с Батман и надеждния му партньор, но нескопосаната смешка замря на устните му, когато лицето ѝ силно порозовя. Със закъснение осъзна, че невинните му думи можеха да бъдат изтълкувани като твърде неуместни. Робин отново завъртя стола си към монитора на компютъра и сега Страйк виждаше само ръба на пламналата ѝ буза. В един смразяващ миг на общо сконфузване стаята сякаш се смали до размерите на телефонна кабина.

– Ще изляза за малко – каза Страйк, остави недокоснатото си кафе, с рачешка походка заотстъпва към вратата и откачи палтото си, висящо до нея. – Ако някой се обади...

– Господин Страйк... Преди да тръгнете, мисля, че трябва да видите това.

Все още зачервена, Робин взе от купчината с отворени писма до компютъра яркорозов лист за писма и плик в същата цветова гама, които бе поставила в прозрачен джоб. Когато ги вдигна насреща му, Страйк забеляза годежния ѝ пръстен.

– Това е смъртна заплаха – съобщи тя.

– А, да – рече небрежно Страйк. – Не го мисли. Идват такива поне веднъж седмично.

– Но...

– Праща ги недоволен бивш клиент. Малко е нередовен. Смята, че ме отклонява от следата, като използва такава хартия.

– Не е ли редно да ги покажете в полицията?

– Та да им дам повод да се посмеят ли?

– Няма нищо смешно, това е заплаха за живота ви! – възрази тя и Страйк осъзна защо бе поставила писмото и плика в джоб. Почувства се леко трогнат.

– Сложи го в архива при другите – нареди той и ѝ посочи кантонерката в ъгъла. – Ако е щял да ме убива, вече да го е сторил. Ще откриеш там някъде същите такива писма, пращани в продължение на шест месеца. Ще си спокойна ли да пазиш фронта тук за малко, докато ме няма?

– Ще се справя – отвърна тя и той се развесели от киселата нотка в гласа ѝ и очевидното ѝ разочарование, че никой няма да снеме отпечатъци от смъртната заплаха, поднесена с котенца.

– Ако ти потрябвам, номерът на мобилния ми е на визитките в най-горното чекмедже.

– Добре – отговори тя, без да погледне нито чекмеджето, нито него.

– Ако желаеш да излезеш за обяд, направи го. Някъде из бюрото има резервен ключ.

– Хубаво.

– Е, до скоро тогава.

Той спря отвън до самата стъклена врата, на прага на тясната тоалетна. Напрежението в стомаха му вече ставаше болезнено, но реши, че нейната компетентност и загриженост за безопасността му заслужават известен такт от негова страна. Решил да изчака, докато отиде в пъба, Страйк заслиза по стълбите.

На улицата запали цигара, сви вляво, отмина затвореното „12 Бар Кафе“ и пое по тесния тротоар на Денмарк Плейс покрай витрината с многоцветни китари и стените, запълнени със залепени обяви, далеч от безпощадния шум на пневматичната бормашина. Заобиколи внимателно строителните отпадъци пред Сентър Пойнт, мина покрай гигантската златна статуя на Фреди Мъркюри над входа на театър „Доминиън“ – с наведена глава и вдигнат във въздуха юмрук, подобен на някакъв езически бог на хаоса.