Зовът на кукувицата

Неспособен да се съпротивлява повече, Страйк си взе шоколадова бисквита и я натика цялата в устата си; извади неизползван бележник от чекмеджето на бюрото си, отвори го, затърси писалка и успя да преглътне бисквитата за времето, докато Бристоу се настаняваше на мястото си.

– Може ли да го взема? – предложи той, като посочи към плика, който Бристоу все още стискаше.

Адвокатът му го подаде, сякаш все още се колебаеше дали може да го повери на Страйк. Страйк, който не искаше да преглежда съдържанието му пред Бристоу, го остави настрани и го потупа леко, което трябваше да покаже, че той вече е ценен компонент от разследването, после приготви писалката си.

– Джон, ако ми преразкажеш накратко събитията от деня, в който почина сестра ти, ще ми е от голяма полза.

Методичен и щателен по природа, Страйк бе обучен да води разследването съвестно и взискателно. Първо да даде възможност на свидетеля да разкаже историята по своему – непрекъсваният поток на повествованието често разкриваше подробности и очевидни несъответствия, които впоследствие се оказваха безценни доказателствени факти. След като бъдеха обрани плодовете на първоначалните впечатления и спомени, настъпваше моментът данните да се подредят в строг и прецизен ред: хора, места, собственост...

– О! – промълви Бристоу, несигурен откъде да подхване след бурния си изблик. – Ами не знам точно... да видим...

– Кога я видя за последен път? – подсказа му Страйк.

– Ами трябва да беше... да, сутринта, преди да умре. Ние... всъщност се поскарахме, но слава богу после се помирихме.

– По кое време беше това?

– Рано. Преди девет, бях тръгнал към службата. Може би в девет без петнайсет.

– За какво се скарахте?

– За приятеля ѝ, Еван Дъфийлд. Тъкмо се бяха събрали отново. Бяхме обсъдили преди това окончателното ѝ скъсване с него на семеен съвет, почувствахме огромно задоволство. Той беше ужасна личност, наркоман и заклет егоманиак, възможно най-лошото влияние върху Лула. Може и да ѝ се налагах малко със съветите си... сега го разбирам. Бях единайсет години по-голям от Лула. Чувствах се задължен да я закрилям. Нищо чудно на моменти да съм бил донякъде властен. Тя все ми казваше, че не разбирам.

– Че не разбираш какво?

– Ами... въобще нищо. Имаше си много проблеми. Заради това, че е осиновена, че е чернокожа в семейство на бели. Все казваше, че на мен ми е лесно... Не знам. Може би е била права. – Той замига бързо зад очилата си. – Скандалът всъщност беше продължение на друг, който подхванахме по телефона предишната вечер. Не можех да повярвам, че е толкова глупава, та да се върне при Дъфийлд. Такова облекчение изпитахме всички, когато се разделиха. Все пак при нейните проблеми с наркотиците да се хване с наркоман... – Пое дълбоко дъх. – Тя не искаше и да чуе. Такава си беше. Ужасно ми се ядоса. Дори наредила на охраната в жилищната сграда да не ме пуска отвъд преддверието на следващата сутрин, но... Уилсън тъй или иначе махна с ръка и ме остави да вляза.

„Какво унижение, помисли си Страйк, да трябва да разчиташ на съжалението на портиера.“

– Не бих се качил – продължи с нещастна нотка в гласа и с отново избили червени петна по врата Бристоу, – но у мен беше договорът със Соме, който трябваше да ѝ върна. Беше ме помолила да го прегледам, а трябваше да го подпише... За такива неща можеше да бъде много безкомпромисна. Така или иначе не беше особено доволна, че са ме пуснали горе, и отново се скарахме, но ядът ни бързо премина. Тя се успокои. Тогава ѝ казах, че мама много би се радвала на посещение. Току-що бе излязла от болница, след като ѝ направиха хистеректомия. Лула каза, че може да намине да я види по-късно у дома ѝ, но не е сигурна, имала да върши разни неща. – Бристоу вдиша дълбоко, дясното му коляно отново заподскача, а ръцете му с изпъкнали кокалчета подзеха свое собствено нямо шоу. – Не искам да оставаш с лошо впечатление за нея. Хората я мислеха за себична, но тя беше просто най-младата в семейството и доста разглезена, да не говорим, че имаше и заболяване, при което естествено бе център на внимание. После пък се впусна в един невероятен живот, в който всичко се въртеше около нея – вещи и хора – и навред бе преследвана от папараци. Не беше нормално съществуване.

– Не – кимна Страйк.

– И тъй казах на Лула, че мама се чувства отпаднала и има болки, а тя отвърна, че може да я посети по-късно. Тръгнах си. Отскочих до офиса си да взема едни преписки от Алисън, защото исках този ден да работя в апартамента на мама и да ѝ правя компания. Отново видях Лула у мама малко преди обед. Поседя при нея в спалнята ѝ, докато не дойде чичо ми, после надникна в кабинета, където работех, да се сбогува. Прегърна ме, преди да...

Гласът на Бристоу пресекна и той се втренчи в скута си.

– Още кафе? – предложи Страйк.

Бристоу поклати сведената си глава. За да му даде време да се овладее, Страйк взе подноса и се отправи към приемната.

При появата на Страйк приятелката на Бристоу вдигна очи от вестника, все така намръщена.

– Не приключихте ли вече? – попита.