12 те вятъра

- Елементарно. Някой вече знае какво представляват извънземните бази и не иска Айрънуд да ги открие.

Лайл беше прекалено уморен и вкочанен от студ, за да продължава тази игра.

- Наистина ли вярваш, че онова там вътре е построено от извънземни? — Той погледна към първия отвор в скалата, пред който се бяха събрали повечето полицаи. Двама говореха по радиостанциите си. Нещо бе привлякло вниманието им.

- Честно ли? - попита Роз.

- За предпочитане.

- Ако извънземните са толкова умни, че да дойдат чак тук... и не искат да разберем, че са били тук... значи са достатъчно умни и да скрият базите си по-успешно. Нямам представа какво има вътре, нито кой го е построил, но във всички случаи е нещо тукашно.

Лайл впери очи в нея.

- Значи не е извънземна база.

Тя поклати глава. От мократа ѝ коса падаха капчици. Очарователна гледка.

- Все пак ти още вярваш в извънземни.

Роз се усмихна.

Лайл въздъхна. Усети, че телефонът му вибрира, и затършува из полицейския дъждобран. Успя да го извади навреме и отговори.

- Агент Лайл, тук е полковник Ковински - чу се женски глас.

- Да, полковник? - Той се приближи до Роз, за да може и тя да чува разговора. Асистентката му избели очи и натисна един клавиш.

Гласът на Ковински прозвуча от външния говорител.

- ... нечовешката ДНК. - Тя замълча в очакване на отговор.

- Повторете, полковник. Нещо прекъсна.

- Казах, че моят екип успя да идентифицира източника на нечовешката ДНК във файловете, които Дейвид Уиър открадна.

- Ясно. Неандерталска ли е?

- Нищо подобно. Източникът е Дейвид Уиър. Секвенирал е собствената си ДНК.

- Полковник, да не искате да кажете, че... - Лайл се поколеба в търсене на подходящите думи.

Роз изобщо не се затрудни.

- Полковник Ковински, тук е агент Марано. Искате да кажете, че Дейвид Уиър не е човек, така ли?

Ковински отговори типично рязко и неангажиращо.

- Въздържам се от каквато и да е интерпретация на тези резултати. Официално мога да кажа само, че генетичната структура на Уиър съдържа секвенции, които обикновено не се срещат в човешкия генетичен код.

Лайл даде знак на Роз да мълчи.

- А неофициално, полковник? Можете ли да ни кажете нещо повече, което да ни насочи?

- Неофициално... - Последва толкова дълго мълчание, че Лайл погледна дисплея, за да се увери, че все още има връзка. - Неофициално, генетичната му структура не е човешка. И той не е единственият.

- Другите файлове, които е продал... съдържали са информация за хора със същата... грешна ДНК, така ли?

- Намерил е трийсет - от три милиона.

Роз вдигна ръка, искаше да зададе въпрос. Лайл кимна.

- Полковник, пак е Марано. Може ли да се установи откъде идва аномалната ДНК? Сигурни ли сте, че не е просто случайна мутация?

- Ще ви го кажа направо, агент Марано, всяка мутация, която се проявява в трийсет различни семейства от четири различни места, не е случайна. Не знам откъде идва. И второ, ако някой не ми даде разрешение да включа външни специалисти, дори не мога да започна такова проучване.

- Разбирам - отвърна Лайл. - Ще ви се обадя, полков-ник. Благодаря ви.

- Ще чакам. - Връзката прекъсна.

Не му се искаше да мисли за значението на тази информация, но знаеше, че се налага. Колкото и шантаво да звучеше, нима случаят наистина имаше някаква връзка с извънземни?

Роз явно отгатна, че той води вътрешна борба.

- Знаеш ли, що се отнася до това следствие, не е нужно ние да имаме мнение за извънземните. Трябва да знаем само мнението на Айрънуд, а ние вече го изяснихме.

Тя имаше право и Лайл трябваше да го признае. Неговата задача не се изразяваше в разплитането на голяма мистерия. Просто трябваше да намери ГСРСА, да не допусне да попадне във вражески ръце и да арестува извършителите на кражбата. После Роз и Ковински можеха да си играят на „Досиетата X" колкото им душа иска. Самият той възнамеряваше да иде за риба.

Лайл взе решение.

- Нямаме повече работа тук. Ще вземем следващия самолет за вкъщи и ще се съсредоточим върху разпита на компютърджиите на Айрънуд.

- Устройва ме - отвърна Роз. Той ѝ подаде телефона си.

- Резервирай билети.

В този момент покрай тях забързано минаха двама парамедици. Стъпките им хрущяха по камъните. Носеха сгъната носилка към група работници и полицаи до отвора в скалата.

- Ранен ли е някой? - попита Лайл.

- Има затрупан човек - извика единият, докато отминаваха.

Лайл и Роз се спогледаха и бързо тръгнаха след тях. Тя се опита да затвори големия черен чадър, не успя и го хвърли на земята.

Стигнаха точно когато по скалния склон спускаха окаляно тяло.

Тялото помръдна. Човекът беше жив.

Специалният агент си проправи път до носилката и показа служебната си карта.

- Познавате ли го? - попита едно ченге.

Лайл го позна, въпреки калта и кръвта.

- Не резервирай билети - каза на Роз той. - Оставаме.

На носилката пред него лежеше по-ценен от Дейвид Уиър човек. Човек, който много по-добре познаваше Айрънуд и неговата незаконна дейност.

Синът му.

37

- А сега? - попита Джес и приближи стола си до този на Дейвид.