12 те вятъра

Дейвид се пресегна, хвана я за ръка и се втурнаха навън. Не ги посрещнаха проблясъци на изстрели. Наляво, надясно или направо?

Той се вторачи с присвити очи надясно. Гъстите облаци прах бяха осветени от подскачащи лъчи на фенерчета, размахвани като светлинни мечове сред водопад от срутващи се камъни. Онези, които бяха причинили експлозиите, си бяха пробили път от отсрещната страна, не идваха откъм брега. Не можеха да избягат в тази посока, а разклонението насреща криеше пълна неизвестност.

Оставаше само пътят, по който бяха дошли.

Затичаха се наляво, спирайки едва когато видяха труп, проснат по очи пред камарата камъни. Дейвид понечи да се наведе, за да го обърне по гръб, но видя проблясък. После още един.

Усети ръката на Джес на рамото си и видя как устните ѝ оформят настойчивите думи: „Стрелят! Бягай!"

Те се изправиха, покатериха се по камъните и се претърколиха от отсрещната страна. Затичаха се по влажния студен проход, докато...

През воя в ушите на Дейвид започнаха да проникват едва доловими звуци. Далечен тътен. Хрущящи камъни. Шепот на океански бриз. Бяха стигнали тунела към пещерата.

Хвърлиха се с главата напред през хлъзгавия мокър отвор, водещ надолу, където можеха отново да се затичат. Когато таванът се сниши прекалено, запълзяха.

Въздухът стана по-свеж, усещаше се повей откъм морето. Дейвид видя бледа лунна светлина, проникваща през тесния отвор пред тях.

Усети длан на рамото си и се обърна. Джес притискаше показалец към устните си, докато напъхваше светещата пръчка обратно в джоба на гащеризона му. После се провря покрай него, стигна до отвора и надникна навън.

След миг му махна да продължи.

Бяха в безопасност.

Скочиха от метър и половина върху камънака под пещерата и се озоваха на брега.

Джес го дръпна за ръката. „Фотоапаратите? - произнесоха устните ѝ. - В теб ли са?"

Дейвид опипа джобовете си и кимна.

После отново се затичаха.

36

Валеше. Камъните под краката им бяха мокри и хлъзгави. И въпреки че в Англия беше 15,35, Джак Лайл продължаваше да е на източно стандартно време и започваше да си мисли за вечеря и сън. През нощта не успя да заспи в самолета от „Кенеди" за „Хийтроу", но пътуването го отведе на брега от разпечатката, идентифициран от Националното управление за геопростран-ствено разузнаване. В Корнуол.

— Нещо да ти се изяснява? - попита Роз. Тя държеше голям черен чадър над главите им. И двамата носеха яркожълти дъждобрани с шахматни светлоотразителни ленти, любезно предоставени им от полицията на Девън-Корнуол. Чадърът ги предпазваше от дъжда, но бесните вълни, които се разбиваха на няколко метра от тях, обгръщаха всичко във влага и пръски.

Местните полицаи бяха свикнали с тези условия — дъждът не ги забави. Бяха се справили отлично с отцепването на обекта... каквото и да представляваше той.

Петнайсет метра нататък по каменистия бряг, в подножието на почти отвесна скала зееше грамадна назъбена дупка, пробита с експлозив. Бяха я заградили с полицейски бариери и жълта лента, както и втория подобен отвор в скалната стена, който бе по-високо и пет метра нататък. В момента полицаи и цивилни специалисти влизаха и излизаха от двата тунела и ровеха в купчините останки, за да придобият представа какво и защо се е случило. Бяха намерили множество дялани каменни блокове и полицията повика местни историци, които още пътуваха насам.

- Ти ми кажи - отвърна Лайл. - Това определено не е секретен военен обект.

- И все пак някой е използвал военни средства, за да открие подземната структура в скалите - отбеляза Роз.

- Някой ли? — Специалният агент попи капчиците влага от лицето си. — Какво ще кажеш за Дейвид Уиър и жената с него? Или хората на Айрънуд?

- Само че всички те се стремяха да се доберат до постройката долу. Защо ще се опитват да я взривят?

- Май не само са се опитали, Роз. Май направо са я взривили.

- Което означава, че може би е замесена трета страна.

- Ще ми се да не го беше споменала.

- Защото и ти си мислиш същото, нали?

- Да.

Роз подсмръкна и също избърса влагата от лицето си.

- Това навярно потвърждава, че Айрънуд е откраднал базата данни ГСРСА за собствена употреба...

- Както ти така любезно предположи.

- ... а не за да я продаде на нашите врагове, каквито имаме предостатъчно.

- Фактът, че има за какво да я използва, не означава, че не възнамерява да я продаде. И не забравяй, той я е изменил по някакъв начин, увеличил е разделителната способност. Възможно ли е толкова много да иска да открие ония свои... - Не можеше да се насили да го произнесе.

Роз обаче можеше.

- Извънземни бази ли?

- Да, тях. Може да е сключил сделка с дявола. Или поне с някой дявол.

- Ами третата страна? Някой е взривил тия бази. Кой може да го е направил?

Агентът се опита да намери прагматично решение.

- В реалния свят, в който аз живея, може да е всеки, който иска данните за себе си и се стреми да скрие факта, че ГСРСА може да се използва за търсене на подземни комплекси. - Той погледна партньорката си, знаеше какво ще му отговори. - А в твоя свят?