12 те вятъра

Внезапната ѝ усмивка му се стори искрена.

- Добро попадение. Предполагам, че тогава никой няма да спечели. - Тя отпи глътка кафе. - Сериозно, какво мислите?

- Не е в моите компетенции. Съответно нямам и мнение.

Марано сбърчи носле.

- Стига де, какво ви се иска да е?

Отговор, това му се искаше. Не че щеше да го каже на двама агенти от БСР, които пътуваха с него по неизвестна му причина. Отговор, за който никой не се сещаше, но който някак щеше да примири всичко, в което вярваше Айрънуд, с всичко, в което вярваше Джес, и всичко, скрито в собствената му ДНК.

Това бе не само невероятно, но и невъзможно.

- Каквото и да е, само ще повдигне още въпроси — откровено заяви той. - Откриването само на едно нещо никога не стига, за да промени мнението на учения. Специалистите твърдят, че първите хора не може да са стигнали до Антарктида, камо ли да са построили нещо там. Тъй че, ако наистина намерим колония, храм, каквото и да е, като в Корнуол, Айрънуд ще има да повтаря „Нали ви казвах", обаче в крайна сметка ще е като откриването на ония викингски селища в Канада. Хората пак смятат, че Колумб е първият европеец, стигнал до Северна Америка, защото тъкмо неговото пътуване поставя началото на великите географски открития, на колонизацията. Всички други европейци преди него са задънени улици. Кой си спомня за тях?

- Щом не е важно какво ще открием, защо го правите? - попита Марано.

„Защото има малка вероятност там да намеря отговор - помисли си той. - Нещо, което ще направи смъртта ми по-лесна."

- Просто за да видя всичко докрай - отвърна Дейвид и се отпусна назад, обгърнал картонената чаша с ръце, за да ги стопли.

По металния под на товарния отсек отекнаха тежки стъпки.

- Чух, че имало кафе - каза Айрънуд. Лицето му беше изгубило цвета си. Носеше по една малка скополаминова лепенка зад двете си уши и акупресурни гривни на китките си, но това явно не му помагаше да се справи с въздушната болест.

- По-скоро боядисана вода - предупреди го партньорката на Лайл. Тя се изправи, за да му налее от термоса, като че ли милиардерът ѝ бе началник.

Грамадният мъж отпи от горещата течност и изражението му показа, че е съгласен с нея.

- За какво си говорите?

Марано го запозна с конкурентните теории за онова, което очакваше да бъде открито на полуострова: база за подводници, секретна станция, комбинация от двете, колония или храм.

- Но според мен вие знаете какво има там - заключи тя.

Айрънуд застана пред тримата. От антарктическата бойна екипировка явно имаше и най-големи номера и макар измъчен от въздушната болест, той изглеждаше страховито, същински самоходен ледник.

- Недей да говориш от мое име, миличка. Знам какво очаквам да открием, обаче приличам на моя приятел Дейв повече, отколкото си мислиш. Не мога да знам какво има там, преди да съм го видял.

-И все пак си мислите за извънземни - включи се Лайл в разговора. Дейвид се изненада от майсторския начин, по който агентът постави въпроса така, че да прозвучи логично. Все едно не искаше да спори. Подличко.

- Аз винаги съм си мислил за извънземни, синко. Случайно да си чувал за Бръснача на Окам?

Възхитената усмивка на Марано преобрази лицето ѝ, накара я да изглежда още по-млада.

- Най-простото решение е най-добро.

Айрънуд я поздрави, като повдигна картонената си чаша.

- Е, какво е най-простото решение на най-голямата историческа загадка? Как така земеделието, писмеността, астрономията и строителното инженерство - имам предвид пирамидите - едновременно се появяват по целия свят в общества, между които няма никаква връзка? Можем да го обявим за удивителен и крайно невероятен низ от случайности. Или пък някой много по-високоразвит просто им е подхвърлил наръчниците.

- Добре де, но защо да са извънземните? - попита Лайл. - Защо да не е по-древна цивилизация, която е създала тия неща, разпространила ги е по света и после е изчезнала?

- Много уместен въпрос - отвърна милиардерът. -Който има още по-уместен отговор. Няма доказателства. Логично е да смятаме, че такива хора ще оставят нещо след себе си. Тъй де, останали са ни купища артефакти от римляните, гърците, египтяните, вавилонците - всички реално съществували, наистина древни цивилизации са оставили стъпки в пясъците на времето. Та хайде пак да се върнем към Бръснача на Окам. Какво е най-простото решение? Мистериозна цивилизация, която още по-мистериозно изчезва от лицето на земята и отнася със себе си всички доказателства за своето съществуване? Или пък космически кораб, който каца, дава ни нужните знания, та от ловци и събирачи да станем земеделци - началото на техническата цивилизация - и после пак отлита?

Дейвид не устоя на изкушението да предложи трета възможност.

- А ако тая древна цивилизация е казала на своите последователи, на своите ученици да скрият всички доказателства за нейното съществуване? А ако доказателствата избирателно са извадени от историческите извори, за да бъде скрит фактът, че такава цивилизация изобщо е съществувала?

- Конспирация - обобщи Марано. - Харесва ми.

Лайл не се върза на тази теория.