12 те вятъра

Тел ’Чон се надяваше да го убеди с аргумента за по-точно предвиждане на бурите. Кой можеше да оспори тази необходимост? Явно имаше друга причина за упоритостта на Ганеш.

- Златни майсторе, аз също съм на мнение, че бурите са по-силни. Освен това картите на Пътешествениците показват, че релефът се променя. И...

- Стига! - Ганеш подчерта нареждането си с рязко почукване на пръчицата от слонова кост. - Можеш да си вървиш.

Тел ’Чон не знаеше какво друго да направи, освен да го удари на молба.

- Моля те, златни майсторе. През последната година изгубихме прекалено много кораби.

- Винаги се губят кораби. Корабостроителниците ще ни дадат нови.

- С какво? Всеки кораб, изгубен на връщане от Никенк, означава загуба на товар. На гориво. На храна. Какво ще се случи, ако изгубим толкова много кораби, че народът на Карт започне да гладува? Или дамръзне?

- Няма да се случи. Можеш да си вървиш.

- Но се е случило с Пътешествениците!

Тъмното лице на Ганеш се сгърчи от гняв, рядко изражение за един кай.

- Би трябвало да знаеш, че съдбата на Пътешествениците не е доказан факт.

Тел ’Чон също негодуваше.

- Съдбата им е отразена в техните книги. Прочети ги. Там има само карти и наблюдения. Няма никакви свидетелства, че са се разселили другаде, освен на тези брегове. Плавали са по целия свят, но като морски птици, следващи сезоните, винаги са се връщали на това място. Никога не са си създали друг дом. Построили са тази великолепна библиотека на своето знание. Ала не са го използвали! И когато тази земя се е променила, те са изчезнали!

Ганеш се приближи от централната маса, хвана с трепереща ръка яката на туниката му и я дръпна надолу, разкъсвайки пурпурната му дреха на учен.

- Свършихме. Върви си и повече не се връщай тук.

Тел ’Чон се смая. Никога повече да не види тази зала?! Никога да не прочете друга книга? Никога да не узнае тайната, скрита зад платната на стените?

- Няма да си тръгна. - Не можеше да се откаже от търсенето на знание.

Ганеш го удари през лицето с пръчицата от слонова кост.

Младият учен се олюля от изумление и болка.

- Недей, майсторе!

Майсторът пак го удари. И още веднъж. Докато Тел ’Чон не издържа и отговори на ударите, блъскайки немощния учен със силата и гнева на младостта си.

Ганеш отхвърча назад, падна и ударът на черепа му в каменния под отекна като гръмотевица в голямата Зала.

Паникьосан, Тел ’Чон приклекна до него, но вече беше късно. Очите на Ганеш, гледаха, без да виждат, зениците му бяха разширени и кръвта течеше от раната на скалпа му само заради гравитацията — нямаше признаци за пулс.

Тел ’Чон се изправи. Нямаше да спечели нищо, като съобщи за случилото се. Отиде спокойно при лавиците и намери книгата, изброяваща плаванията на Пътешествениците от Белия остров до близките колонии през Бурното море.

Щеше да я занесе на колегите си в Никенк. Това бяха доказателствата, които им трябваха, за да изпълнят плановете си.