12 те вятъра

- Като вид, да. След като вече започнахме да изследваме тяхната ДНК, можем категорично да кажем, че са се кръстосвали с модерни хора. - Ковински погледна Дейвид. - Може би оттам сме получили нашите гении.

- Надявам се да не е така - отвърна той. - Представете си какво е да си толкова интелигентен, че да измислиш как да се развиеш на Антарктида през единствения кратък период, през който това изобщо е възможно. После климатът пак става нормален и ти изчезваш. Може пък да са се оказали прекалено интелигентни.

Ковински повдигна вежди.

- Искате да кажете, че модерните хора са оцелели, защото са били глупави, така ли?

„Айрънуд пропуска целия майтап" — помисли си Дейвид. Щеше да му хареса да спори с полковника.

- Трябва да има някаква причина и тя е не по-малко сериозна от всички останали.

Дейвид позволи на един лаборант да му вземе нови проби от устната лигавица и кръв. Това беше най-малкото, което можеше да направи, за да поднесе извиненията си на полковника и да й благодари за спазването на медицинската етика.

После с Джес изчакаха във фоайето на сградата.

- В Цюрих ли се връщаш сега? - попита той. Знаеше, че ще му липсва онзи динамичен въртоп, който ги беше събрал, променяйки живота им. Зачуди се дали и тя изпитва същото. Бе ѝ отнело известно време отново да се отнася към него като към обикновен човек. „Заради дългогодишното промиване на мозъка" - помисли си Дейвид. Заради вярвания, които сега трябваше да се променят, въпреки че човешката природа не се променяше.

- Да - отвърна тя. - Семейството има да обсъжда и върши много неща. Кантората се нуждае от нов директор. Сю-Лин и Андрю са се скрили вдън земя. Тоест трябва да бъдат заменени трима пазители. Но ако Обещанието е изпълнено, може би Дванайсетте вече ще са излишни. - Тя млъкна за миг и се намръщи. - А още не знаем какво е имало на масите в храмовете.

Дейвид следеше това търсене. С помощта на картата, която беше заснел в Корнуол. на различни места по света бяха открили още пет колонии и всички бяха убедени, че до края на годината ще намерят и останалите. Нито една от колониите обаче не беше непокътната, дори най-недостъпните. Което според Дейвид означаваше, че може би има друга причина масите да са празни и артефактите да ги няма.

- Мисля, че отсъствието на артефактите не е голяма загадка.

- Аз също. Взели са ги иманяри.

- Съгласен съм, че са взети, само че не и откраднати.

На лицето на Джес се изписа смущение.

- Мисля, че артефактите на масите са били използвани, Джес. Картите на Слънчевата система са като календари, които са ни спасили от „объркване на дните". Географските карти показвали нашия свят и как се пътува по него. Кой знае още какви учебници, наръчници или модели е имало на ония маси? Но се басирам, че всички са учели хората да строят, сеят, пишат... всички умения, за които ни разказваше Айрънуд... които едновременно дали тласък на цивилизацията по целия свят, въпреки че...

- Въпреки че Първите богове са си отишли у дома, за да умрат? - Джес не изглеждаше убедена.

Дейвид се усмихна.

- Техните знания са оцелели. Какво повече може да прати в бъдещето който и да е от нас?

- Гените си - не отстъпваше тя.

Дейвид също нямаше намерение да се предава.

- При генетичен дрейф, катастрофа или просто лош късмет има много генетични задънени улици, но знанието оцелява. Твоето семейство го доказва с всичко, което е направило през поколенията.

Джес се умълча за малко.

- Ние с теб ще напишем нова глава от Преданията. Нови уроци, не само за децата. - Тя пропъди черната мисъл, която за миг помрачи лицето ѝ. - Но всяко нещо по реда си. Заминавам за Розуел, Ню Мексико.

„Ние с теб". Значи искаше да го види пак. Но кога? Докато не ѝ показа истината, Джес вярваше, че е негова пазителка. А сега му се искаше тя още да вярва в това. Нямаше да го остави сам два месеца преди двайсет и седмия му рожден ден. Оставаха съвсем малко дни.

- За Розуел ли? - попита той.

- Последния си ден във Вануату Айрънуд е направил ново завещание. Оставил ми е цялата си колекция с исторически артефакти.

- Властите няма ли да я конфискуват?

- Агент Лайл смята, че няма.

- Ами за... другото?

- За другото - повтори Джес. - За „подписа". Да. - Изражението ѝ показваше, че въпросният „подпис" не радва особено и нея.

- Значи са разговаряли и с теб - въздъхна Дейвид. - Прекалено много религиозни, а съответно и политически проблеми. Затова, докато не съберем още доказателства, не споменавайте за неправдоподобната карта на десет милиона години или за четирипръстата нечовешка ръка.

- Картата била неточна, Дейвид. Чух едни експерти да казват, че била художествена интерпретация на не повече от десет хиляди години.

- Неточна в сравнение с какво? С компютърните симулации на тогавашния вид на Земята ли? Може пък компютрите да грешат.

- И онзи отпечатък е само един. Няма друга следа от... каквото и да е било това.