12 те вятъра

Салът издържа почти до края.

Сто метра преди да достигнат черния скалист бряг, единият му ъгъл се закачи за стърчаща на повърхността скала. Връзките поддадоха и бамбуковите плавници под задната половина се разкъсаха и разхвърчаха като риби, скачащи във въздуха.

Плетачката и останалите побързаха да изпълзят в другия край, ала Ловеца и още двама бяха отнесени. Преди да успеят да направят нещо, върху клатещия се сал се стовари нова вълна и го разби окончателно.

Онзи ден до черния бряг стигнаха дванайсетима. Пълзящи, кашлящи, целите в рани, смъдящи от солта. Дванайсет от двайсет и трима.

Палещия и други двама не спряха, а обиколиха скалите, събраха дърва, намериха суровините на своя занаят, необходимото, за да оцелеят.

Резача и Плетачката изпълзяха върху ниско възвишение, стигнаха до първите туфи висока трева и за-дъвкаха стръковете, за да изсмучат съдържащата се в тях влага.

Сепна ги ръмжене. Сред туфите лежаха морски котки. Двете тюленчета се зъбеха, бранейки своята територия, агресивни, макар и новородени. Резача оголи зъби в усмивка. Лъскавите морски създания бяха лесна плячка на сушата и от камъните на брега щяха да станат чудесни метателни оръжия. Довечера дванайсетте щяха да се нахранят.

Ала Резача откри ново основание да се бои за следващия ден.

Наблизо видя стадо червеникави антилопи, колкото пръстите на двете ръце. Плетачката се зарадва. Знаеше, че след няколко дни, през които щяха да нацепят скали и да направят копия, дванайсетте щяха да използват антилопите за храна, инструменти и по-топли кожи.

Ала Резача, по-възрастен и мъдър, забеляза, че стадото престава да пасе и започва да души въздуха, после тръгва по вятъра, за да види новодошлите на възвишението над брега.

Антилопите избягаха.

За Резача тяхната реакция можеше да означава само едно. Той и неговите роднини не бяха единствените ловци в тази земя. Дебнеха ги още опасности.

Онази нощ, край огъня, който запламтя на брега, с пълни за пръв път от седмици насам кореми, дванайсетте насядаха в кръг под ослепителните южни звезди.

Резача начерта линии върху един плосък камък, показващи, че дванайсетте оцелели са направили тук своя кръг, и каза на роднините си нещо, което те вече знаеха, защото тази истина беше дълбоко запечатана в гените им, истината, подтикнала ги да построят своя сал и да видят какво има зад хоризонта на родината им.