12 те вятъра

Водачът на народа на дъба, вожд по кръв и воинска сила, започна търсенето, докато от ножницата на меча му още капеше кръв. В буйната му рижа брада бяха вплетени кокалчета от пръстите на врагове, които беше убил в предишни битки. Светлите му скули бяха намазани с червеникава кач. Гамашите, цървулите и коравият му нагръдник бяха направени от еленова и меча кожа. Факелът от дървесна кора и прахан, увит с кедрово въже, шумно пращеше и пръскаше съскащи капчици мазнина по осеяната му с белези ръка, та той не им обръщаше внимание. Мислеше единствено за скритото съкровище, което щеше да затвърди властта му и да гарантира, че ще я предаде на синовете си, които от своя страна щяха да я предадат на своите.

В самото дъно на най-дълбокия тунел стигна до покритата с резби двукрила врата, която търсеше. Както разказваха легендите, тя беше направена от дебели дъбови дъски, обковани с железни ленти, и резбите представяха дъбови листа, оцветени в зелено и червено.

Фактът, че осквернителите на неговата земя са дръзнали да изобразят същността на свещеното дърво, разяри вожда. Дъбът беше нарисуван на нагръдника му с еленска кръв и въглен и посочваше рода му. Той нямаше място тук.

Вождът ритна вратата и крилата ѝ се отвориха. Всички легенди разказваха, че там е скрито най-голямото съкровище на хората-сенки, ала дори това подземие не беше защитено. Що за глупци бяха господарите на това място?!

Когато влезе през сводестата врата, вождът видя бледокехлибарено мъждукане на маслена лампа и мигновено изтегли меча си, готов отново да убива.

Ала там чакаше само една следовница - с покорно сведена глава и притиснати към гърдите ръце. Косата ѝ имаше цвят на суха трева, а кожата ѝ беше светла като неговата. Бялата ѝ туника, поръбена с тънки пурпурни ивици и с пурпурни ширити във всеки ъгъл, показваше, че е една от техните наложници. Дете от родното му село или друго съседно, продадено преди години. Обезчестена, сега тя бе достойна единствено за смърт. Той пристъпи напред, за да я убие.

После се поколеба - залата го изпълни със страхопочитание.

Погледът му попадна върху купола, който се издигаше високо над главата му. На светлината на факела и лампата на наложницата вождът видя блясъка на стотици малки сребърни дискове, подредени като някои от нощните звезди. Мазилката на заоблената стена беше украсена с други изображения: кафяви и зелени ивици на син фон, отсечени с черни линии. Сториха му се безсмислени.