12 те вятъра

Изпълнен с презрение към нещо, което не можеше да разбере, той прокара острието на меча си по най-близката стена, унищожавайки скверните образи, после рязко доближи факела си към безмълвната жена. Тя отстъпи назад и потърси убежище зад кръглата каменна маса в средата на залата.

Масата привлече интереса му Във всяко от дванайсетте й надписани легла имаше по един предмет. Вождът прокара факела си над нея, пръскайки мазнина и искри от праханта, после ядосано изсумтя. Само един от предметите изглеждаше ценен - златен квадрат, широк една педя и дебел три пръста, с релефно, напомнящо на череп лице на човек-сянка. Останалите неща бяха обикновени: осеян с дупки каменен къс, обковано с метач парче дърво, снабдено с дълга дръжка, намотано въже с множество възли, разни занаятчийски инструменти и нищо повече.

Той замахна с факела си и блъсна обкованото с метал дърво. Ако се съдеше по звука, който издаде при падането си на пода, то беше кухо и слабо - безполезно. Вдигна златния квадрат и по лекотата му разбра, че дори не е масивен - просто няколко златни листа, завързани един за друг с въжета от жили.

Все по-разгневен, вождът грубо завъртя златния предмет в пръстите си и видя само още безсмислени изображения на всяка страна. Някои бяха като звездите на тавана, други - като безформените очертания на стената, но почти всички бяха оградени от редове малки символи, които не му говореха ншцо.

- Къде е останалата част от съкровището им? -попита вождът.

Гласът на жената прозвуча уверено, но очите ѝ издаваха страх, докато отговаряше на езика на собствения му народ.

- Това е съкровището им.

Вождът даде воля на яростта си. Той тръшна негодните златни листове на масата и изкрещя:

- Хората-сенки имаха кораб. Синовете ми ги наблюдаваха как го товарят. Те не са взели съкровището със себе си. Къде са го скрили?

- Това тук е всичко. - Тя отново дръзна да срещне погледа му. - Всичко необходимо.

- Лъжкиня. — Поне беше намерил злато, макар и съвсем малко. Наложницата може би знаеше за други подземия. Вождът заобиколи масата, като бавно поклащаше меча и факела си - змии, готови за атака.

Жената заотстъпва заднишком, стиснала в дланта си нещо, което висеше на кожена каишка на шията ѝ.