12 те вятъра

- Тогава разпусни малко. - Айрънуд вдигна чашата си и Мерит неохотно зае втория фотьойл. - Та значи, КРП...

- Къси разпръснати повтори. Ретропозони.

- Нищо не ми говори.

- Вид некодираща ДНК.

Айрънуд нямаше време за жаргон, терминологичен или обикновен, но искаше да се увери, че не е пропуснал нещо важно.

- С други думи, късчета ДНК, която всъщност не прави нищо.

- Доколкото ни е известно - призна Дейвид. - Обаче най-интересното - в зависимост чие изследване четеш, естествено - е, че тия КРП съставляват от деветдесет и пет до деветдесет и осем процента от човешката ДНК. Около петдесет процента от тях са само безкрайни повтори на малки секвенции.

Преди да отговори, Айрънуд отпи глътка кола.

- Знам всичко за паразитната ДНК, Дейв. Тя е едно от най-важните доказателства, че в човешките гени е бърникало нещо друго освен еволюцията.

Той замълча, за да се наслади на предпазливото изражение на младия учен.

- Казвали са ми, че всъщност при всеки друг. животински вид на планетата, паразитната ДНК се появява в отдалечени на равни разстояния буферни зони или някакви... нали разбираш, разделя активните гени.

Със свободната си ръка Айрънуд изобрази серия от строителни блокчета.

- Имаме активен ген, после бам-бам-бам, петдесет хиляди повтори паразитна ДНК и после бам, друг активен ген. След това още петдесет хиляди повтори и така нататък, и така нататък. Поправи ме, ако греша, но мисля, че вие учените наричате това еднообразно разпределение „статистически равномерно".

Но в човешката ДНК няма нищо еднообразно. Куп „активни" гени, навързани заедно, после неколкосто-тин хиляди повтори, после друг „активен" ген, после, да речем, само две хиляди повтори. Или нещо от тоя род. Пълна каша. Абсолютно случайно подреждане. Все едно някой е подредил нещата както му дойде. Все едно сме създадени от комисия, ако си спомняш оня стар виц за камилата.

Както можеше да се очаква, Дейвид не се съгласи с него.

- Всичко в природата е случайно. Еволюцията се състои от случайни събития.

- Официалната версия ми е известна, синко. И цитирам: „Когато случайна мутация донесе предимство, това животно има по-голямо потомство, така че мутацията се разпространява широко през следващите поколения". Само че ти забравяш нещо: случайна е само първата проява на мутацията. Щом се прояви и се окаже полезна, край на случайностите. - Айрънуд щракна с пръсти за по-голямо въздействие и отново хвърли поглед към Мерит, но шефът на сигурността проверяваше нещо на джиесема си и не следеше разговора. - Струва ми се, Дейв, че нарочно пропускаш същността на това, което ти казвам: естествената еволюция е създала последователна система в генома на всяко животно - освен в нашия.

Дейвид се хвана на въдицата и вече клатеше глава.

- Вие пък забравяте, че човекът е сравнително нов вид. Доколкото знаем, съвременният човек съществува от около двеста, двеста и петдесет хиляди години. Повечето генетици смятат, че това време не е достатъчно, за да може в генома ни да се прояви ясна система.

- Пропускаш най-важното, синко. Аз не говоря за хората. Говоря за хоминидите. Всички видове и подвидове, довели до Homo sapiens. Чак до Homo habilis преди два милиона години. По дяволите, още по-отдавна, да речем преди петдесет милиона години, когато нашият клон бозайници е престанал да добавя още от оная некодираща паразитна ДНК. Ами плъховете? Виж, те още я добавят. И искам да знам защо нашата ДНК и нашето генетично развитие са толкова различни от всеки друг вид на тая планета? Отговори ми на тоя въпрос, ако можеш.

Той вдигна чаша в подигравателна наздравица, но се задави, когато Дейвид заговори.

- Нямам никакъв проблем с извънземните посещения на Земята. Само казвам, че засега няма доказателства, които да ме убедят, че това се е случвало. Но ако успеете да откриете такова доказателство, то с нищо няма да ме удиви. Обзалагам се, че вселената наистина е пълна с живот. Според мен разумът и употребата на оръдия на труда дават предимство, тъй че сигурно има и други разумни същества. И ако не се самовзривят, междузвездното пътуване е инженерен проблем. След двеста-триста години, може би даже по-малко, най-вероятно ще можем да строим машини, които да функционират векове наред в космоса и да мислят сами. Навярно също ще сме в състояние да замразяваме хора за цели столетия, за да могат някои от нас да направят това пътуване.

Малкото сиво устройство на масата изпиука. Айрънуд се вторачи в дисплея му и видя сина си в коридора. Крайно време беше.

Дейвид обаче още не беше свършил.

- Но ако смятате, че преди петдесет милиона години тук са дошли извънземни и са модифицирали ДНК на някой примат, знаейки... знаейки, че задействат верига от събития, които ще доведат до появата на модерния човек - това вече няма нищо общо с извънземните или с науката. А със свръхестественото. С божествената намеса.

Айрънуд му махна с ръка - скоро щяха да продължат дискусията - и въведе кода в устройството. Заедно със сина му в стаята влезе спарен мирис на дим и алкохол.