12 те вятъра

Това статукво се съхрани поколения наред и в резултат паството стана лековерно и лесно управляемо, защото Дванайсетте възстановени всъщност вече не пазеха някаква митична Тайна. Пазеха авоарите на Семейството. После беше открит първият храм и митът се превърна в реалност. Мнозина от Семейството сега вярваха, че откритието предизвестява предстоящото завръщане на Първите богове и изпълнението на мисията.

За Сю-Лин и нейният най-близък съюзник Андрю то предизвестяваше потенциалния край на самата Фондация и нещо повече, на контрола над милиардите на Макклеъри.

- Няма да бъдат открити повече храмове, Андрю. Или поне няма да просъществуват достатъчно дълго, за да бъдат проучени от Семейството.

- Ами атола Хави?

- Сапьорната група вече е там. Обектът ще бъде унищожен до края на седмицата.

- А ако Айрънуд открие друг?

- Тогава нашият човек ще ни съобщи и ние ще се погрижим и за него. - Сю-Лин губеше търпение. При сегашното състояние на световната икономика управлението на имотите на Фондацията заслужаваше цялото ѝ внимание повече, отколкото Андрю. Четирите дисплея до видеоконферентния екран показваха разочароваща информация от Ню Йорк, НАСДАК, Торонто и Болса де Валорес де Сао Паоло. Поредният лош ден. Присъствието ѝ беше необходимо другаде.

- Съсредоточи се върху положителния ефект от всичко това, Андрю. Докато разрушаваме храмовете, когато и където и да бъдат открити, Фондацията е в безопасност.

- Стига никой друг да не узнае какво сме направили.

- Това е невъзможно.

- Третият атентат срещу Джесика няма как да не събуди подозрения.

- Винаги можем да я затворим.

- Вече не.

- Какво не си ми казал? - остро попита Сю-Лин.

- Вилем е в Бостън. Бил е на заупокойната служба. Разговарял е с Джесика.

- Защо твоите хора не са го спрели?

- Изобщо не са го видели. Научих от пасторката. Тя се обади във фирмата да пита дали редовните дарения на Флориан ще продължат.

Сю-Лин изключи финансовите си дисплеи. Като екип, Вилем и Флориан бяха представлявали реална заплаха за сигурността на Фондацията. Предвид склонността ѝ към теренна работа в отдалечени и често рискови райони, по-лесно бяха ликвидирали Флориан. Смъртта ѝ по време на експедиция не повдигна никакви въпроси. Нейната непокорна наследница трябваше да бъде отстранена също толкова безпроблемно по време на стихиен протест срещу канадския петролопровод и гибелта ѝ щеше да се приеме като прискърбно съвпадение. Джесика обаче беше още жива, а сега се оказваше и че Вилем е влязъл в контакт с нея. Все едно нищо не се бе променило и Фондацията продължаваше да е в опасност.

- Трябва да допуснем, че са си разказали всичко.

- За теориите на Вилем и Флориан и за атентатите срещу Джесика - да, естествено. Но засега още нямат основание да подозират, че сме замесени ние.

- Освен ако не направим нещо глупаво и не затворим Джесика в Кантората.

- Съгласен съм. Вилем ще задава прекалено много въпроси.

- Тогава край на половинчатите мерки.

- Край на подизпълнителите.

- Ще пратя някой, на когото мога да се доверя, да я върне в Цюрих.

- С какво ще помогне това?

- Самолетът ѝ няма да стигне дотук - отвърна Сю-Лин.

- Скъпо, но... за общото благо. Ами Вилем?

- Намери го чрез хора от твоята фирма. Не замесвай Семейството.

- А след като го намерим?

- Трябва да разберем дали е разговарял с някой друг. Особено с Емил или Виктория. Те са податливи на неговите теории.

- Като познавам Вилем, няма да го открием скоро - отбеляза Андрю.

- За благото на Семейството, братовчеде. Нямаме друг избор.

- За благото на Семейството... Ами Айрънуд?

- Той не е наша грижа.

- Даже ако продължи да открива храмове?

Сю-Лин отново включи финансовите дисплеи. Тази криза, подобно на предишните, с които си беше имала работа, сега намираше своето решение.

- С това е свършено, Андрю. Нашият човек ми съобщи, че както и Айрънуд да е направил тези открития, това повече няма да се случи.

23

Въоръжен с деветмилиметров глок и нов матовочерен нож КА-БАР „Бекър", Мерит слезе от асансьора, готов за убийство.

Не чувстваше отговорност за това, което предстоеше. Погледнато рационално, жертвата сама беше предизвикала смъртта си - белязан човек от мига на кражбата от армията, която можеше да свърже Айрънуд с неговите действия.

Мерит кимна на охранителя пред частния асансьор и продължи пътя си. Имаше пълен достъп навсякъде в казиното, дори тук. По-голямата част от четирийсетия етаж в Южната кула се пазеше за китове - онези комарджии, на които винаги можеше да се разчита да губят милиони, независимо от състоянието на икономиката. На този етаж имаше двайсет и два частни апартамента, най-малкият от които сто и шейсет квадрата, всеки с джакузи и плувен басейн, прожекционни зали и камини, деликатесни кухни и огледални тавани: толкова удоволствия и развлечения, колкото бяха необходими, за да не позволяват на китовете да прекосят улицата и да се прехвърлят в „Тадж Махал" или „Сизърс".