Пазителят на Макао изненадано сбърчи широкото си чело.
- Не и аз. - Той я отведе обратно при пейката и седна до нея. - Давай отначало.
Джес сподели с него всичко, което знаеше. Как лаборантът на Айрънуд привлякъл вниманието на Семейството, докато Емил следял чартърните операции на милиардера. Как Сю-Лин ѝ наредила да го отведе в Цюрих, ако установи каквато и да е връзка с инцидента в Южния Пасифик.
После му разказа как Дом е организирал залавянето на Дейвид, какво е научила от разпита на младежа и какво е открила в неговата лаборатория.
Удивлението и въодушевлението на Вилем бяха равни на нейните.
- Той може да
- Не точно - поясни Джес. - Дейвид всъщност определя общ район за търсене. После Айрънуд взима неговата информация и някак открива точното място. Затова не исках да го водя в Цюрих. Знам как да го накарам да работи за нас вместо за Айрънуд.
- С пари ли?
Джес поклати глава.
- Той е учен. Знаеш ги какви са. Казах му, че неговите генетични клъстери са отвели Айрънуд до три храма, но че има още девет - и така го спечелих на наша страна. Според мен ще направи всичко, за да научи откъде
Тя постави длан върху ръката му.
- Не разбираш ли, Вилем? Първите богове са завели по един от нашите дванайсет рода при всеки храм - значи неговият анализ трябва да е открил уникален ген на Макклеъри. Мисля, че Дейвид се е натъкнал на наши отдавна изгубени братовчеди. От пето или шесто коляно, че и по-далечни. Когато някой род Макклеъри е напускал храма си, част от потомството му трябва да е оставало. Това означава, че генетичното им наследство е там и до
- Звучи логично...
- Но?
Вилем постави широката си длан върху нейните.
- Това, което ще ти кажа, не е светотатство. Трябва да ми повярваш. Да ме изслушаш.
- Няма проблем. За Тайната, нали? Знам, че е изгубена, но...
- Не става въпрос за това - прекъсна я той. - Липсва нещо друго. От Преданията.
Джес отдръпна ръцете си.
- Какво?
- С Флориан отдавна разработваме... разработвахме друг начин за четене на някои откъси. Когато откриха втория храм в Перу... - Вилем замълча, внимателно подбирайки думите си, - получихме убедително потвърждение на тезата си.
Джес не каза нищо и той продължи:
- Някои от нас стигнахме до извода, че по времето на Първите богове е имало дванайсет
Тя не го разбра.
- Джес, дванайсетте днешни рода Макклеъри са
Думите му паднаха в кладенеца на тишината в пустия храм и вълните им отнесоха Джес в непознато море.
- Видя ли картата на Слънчевата система в Храма? - попита той.
Младата жена кимна, онемяла от изумление.
- Тогава знаеш, че Първите богове са били при нас преди почти девет хиляди години. Това е огромна празнота в нашите извори - седемдесет и пет века. За това време може да се случи много. И много
- Но нашите Предания...
В гласа на Вилем прозвуча категоричност.
- Абсолютно
- Но от онези дванайсет първоначални семейства е останало само едно, Джес - продължи той. - Нашето. Макклеъри. И все пак даже в Преданията се казва, че никога няма да узнаем какви имена са ни дали Първите богове, защото самите имена са преходни. Известно ни е, че Макклеъри е едно от най-древните имена в нашите краища от света, така че спокойно може и да е оттогава.
- Някой друг знае ли за това?
- Разбира се. С Флориан казахме на другите какво мислим, какви области проучваме. Сю-Лин настоя само да ограничим информацията за нашите предположения и открития в кръга на пазителите, докато не се уверим напълно.
- Мислех, че всички пазители са равни.
- Затова и масата е кръгла.
- Тогава защо Сю-Лин ви казва какво да правите?
Въпросът ѝ го изненада.
- Тя разпределя парите.
Джес се изненада на свой ред. За пръв път се замисляше за това. Всички Макклеъри с ранга на Флориан - а следователно и с нейния, - бяха независими от каквато и да е монетарна система. Джес винаги беше приемала за даденост, че ѝ се осигурява всичко необходимо: образование, пътни разходи, неограничена кредитна карта от Фондацията...
- Пращането на петнайсет археолози в Индия за шест месеца си е сериозно начинание - каза Вилем. - За организирането на такава експедиция даже ние трябва да подадем съответните документи. И работата винаги е повече, отколкото позволяват ресурсите.
- И Сю-Лин решава как да ги разпредели.
Той сви рамене.