12 те вятъра

Тази седмица Айрънуд още беше в казиното. Явно ставаше нещо, но догадките на Мерит стигаха само дотам. Ако шефът му смяташе, че се налага той да знае нещо, щеше да му го съобщи.

- Искам копия от всички полицейски доклади - каза Мерит. Нямаше смисъл да си създава враг в негово лице. Щом баща му си отидеше, момчето щеше да получи няколко милиарда долара за харчене. С тях можеше да купи много отмъщение, преди да ги прахоса.

- Защо?

Мерит си представи как прекършва шията на Младши. Щеше да отнеме по-малко от три секунди.

- Искам да разбера за проследяването. Кого са наблюдавали. И кои са.

Младши нахлузи мокасините си на бос крак.

- А, това и аз мога да ти го кажа. Пише го в докладите. Бюрото за специални разследвания на военновъздушните сили.

Мерит се изненада.

- Военновъздушните сили ли? Не са ли от Отдела за криминални разследвания на армията?

- Не. Обаче ще трябва да ги оставиш на мира. Изобщо не биваше да ги споменавам. Това е нещо като наша тайна със стареца.

- Късно е. Казвай останалото.

Младши сви рамене.

- Той е задигнал нещо от военновъздушните сили. Така откриваме колониите. Ама не се тревожи, Уиър не знае, така че не може да им каже нищо.

Това само отчасти беше истина.

Имаше един-единствен начин Дейвид Уиър да не каже нищо на никого - и Мерит възнамеряваше незабавно да се погрижи за това.

21

Джес пропускаше заупокойната служба покрай ушите си. Намираше утеха в нейната семейна обстановка, не в съдържанието на думите. Съвременната Епископална църква на Съединените щати беше просто поредното було, спуснато над тайната на Семейството. Представителите на Рода Макклейри бяха дошли в американските колонии като англикани, а след Войната за независимост бяха последвали всеобщия дух в новата държава, подкрепяйки създаването на независима църква, чиито епископи вече нямаше нужда да полагат клетва за вярност към британския крал. Също като в Европа и Азия, променливите моди в историята на двете Америки бяха просто камуфлаж за онези, които живееха, за да служат на Първите богове.

Ето защо в Бостънската катедрала „Сейнт Пол" Джес лесно откри истинската си вяра, отразена във всичко наоколо. Подобно на древното Светилище на Турус, това публично място за богослужение разкриваше тайни свидетелства за Семейството - само за онези, които знаеха.

Построена през 1819 г., почти век преди да се превърне в Бостънската епископална катедрала, черквата „Сейнт Пол" дължеше своето съществуване на редица видни личности, сред които Пол Ривиър, Нейтън Хейл и Джон Хенкок. В инициативния комитет за построяването ѝ участваха Уилям Епълтън и Даниъл Уебстър. Макар че и петимата не бяха пазители, те се нареждаха сред сто четирийсет и четиримата от онова време, които знаеха истината за Семейството. В резултат „Сейнт Пол" не приличаше на никой друг тогавашен християнски храм.

В разрез с неоготиката, популярна през онези години в Америка, катедралата представляваше изключителен пример за стила, който по-късно щяха да нарекат „неогръцки". Изящната постройка от варовикови блокове с колони от пясъчник напомняше класическия силует на йонийски храм.

Нещо още по-интригуващо - неогръцкият стил на „Сейнт Пол" се доближаваше до архитектурата на правителствените сгради в столицата, където Семейството също действаше зад кулисите. Неговите представители във Вашингтон не се стремяха към политическа власт, а съдействаха за създаване на силна национална банкова система, за да защитят авоарите си. Бяха нужни три опита и близо век, но дванайсетте регионални банки на Федералния резерв на САЩ в крайна сметка гарантираха бъдещето на древното Семейство Макклеъри в Новия свят.

Въпреки над двувековните ремонти и реновации вътрешността на катедралата носеше още по-ясни следи от влиянието на Семейството. Олтарът на старата черква беше построен в стила на Небесна зала, чак до полусферичния купол. Нещо повече, над олтара висеше кръст, който не притежаваше традиционните пропорции на разпятието с по-дълга вертикална и по-къса хоризонтална част. Раменете на кръста в „Сейнт Пол" бяха с еднаква дължина като островърхия кръст на Семейството. Променено беше само положението на кръга. Тук древният символ на Семейството опасваше пресечната точка на кръста. И все пак, гледан на съответната светлина, когато клиновидните рамене на кръста хвърляха сенки, кръгът бе разделен на дванайсет, а не на четири сегмента. Дванайсетте възстановени.

Затова, когато гледаше кръста на ,.Сейнт Пол", Джес виждаше символа на своята вяра и днес черпеше от него нужната ѝ сила.

Според официалната версия Флориан Макклейри бе умряла от инфаркт във Френска Полинезия. Личният ѝ лекар в Бостън представи медицински сведения, които показваха, че е лекувана от стенокардия и че настойчиво са я съветвали да се подложи на операция за поставяне на байпас. Друг лекар от Папеете на Таити прати резултатите от аутопсията, които официално потвърждаваха, че причината за смъртта е същата, от каквато се е опасявал личният ѝ лекар. Съгласно желанието ѝ, лелята на Джес била кремирана и прахът ѝ - разпръснат в големия южен океан.