12 те вятъра

Бяха нужни само няколко думи с Айрънуд за атаката срещу лабораторията в склада - Мерит предпазливо я наричаше „опит за грабеж" - и Уиър и неговите компютри незабавно бяха преместени на по-сигурно място в „Атлантик Сити Инкаунтърс".

Мерит пооправи спортното си сако и презраменния си кобур, после натисна звънеца до вратата на апартамента.

Изтече малко повече време, отколкото му се нравеше, но вратата се отвори.

- Мерит. - Изненадата на Дейвид Уиър беше неизречен въпрос.

Наемникът мина покрай него, продължи по покрития с мраморни плочи коридор и влезе в огромната стая.

- Стягай си багажа.

- Какво има?

Уиър затвори вратата и го последва вътре. Черни кожени кресла върху дебел бял килим бяха наредени пред камина от мрамор на черно-бели жилки и френски прозорец с изглед към Атлантика. По това време на нощта обаче тъмнееше дори океанът. Не се виждаше нищо друго, освен навигационните светлини на минаващите кораби.

Мерит отиде при прозореца, намери контролния им пулт и спусна тежките плътни завеси. В същото време огледа стаята, за да се увери, че са сами. Обичайните обитатели на такива апартаменти рядко оставаха без компания. Уиър явно нямаше нужда от такава.

- Какво става? - попита той.

- Получаваш апартамент в яхтклуба.

- Не, благодаря. - Младежът посочи кухненския бокс. Голямата стъклена маса в огледалното помещение беше отрупана с нова и скъпа компютърна техника.

- Не ми трябва нищо повече. Така няма да губя време за пътуване дотук, а и имам румсървиз.

- Вече не. Апартаментът е прекалено скъп. - Идеално обяснение за човек, който познава Айрънуд. - Взимай си якето.

- Веднага ли?

- Веднага.

Уиър не изглеждаше доволен, но сви рамене.

- Добре, но първо трябва да се отбия на едно място. - Той натисна няколко клавиша на компютъра си и взе нещо квадратно в лъскава сребриста кутия. Компютърен хард диск. - Намерих му нов клъстер.

Мерит протегна ръка.

- Аз ще му го дам.

- Ще отнеме само минутка. - Уиър си погледна часовника. - В момента водел някакъв конферентен разговор с Хонконг, но иска да ме види веднага щом приключи.

Наемникът с лекота включи отклонението в плана си.

- Ще дойда с тебе.

- Моля. - Уиър отиде при гардероба и извади якето си. Мерит задържа отворена вратата на апартамента.

- Не споменавай за яхтклуба. Той е склонен да промени решението си и пак да те прати в пущинака, за да си спести някой и друг кинт.

- Като че ли не го познавам.

Мерит затвори вратата зад него. Планът му нямаше да се промени. Уиър щеше да е мъртъв до полунощ.

- Англия ли?

- Югозападният край - отвърна Дейвид. - Около хиляда квадратни километра.

- Корнуол! - засия Айрънуд. Ако този четвърти клъстер се окажеше като предишните три, щеше да локализира новата колония в рамките на два и половина квадратни километра - при това без да използва скъпите си играчки.

Хрумна му друга мисъл и той вдигна сребристия хард диск. Лъскавата му метална повърхност отразяваше топлите пустинни цветове на апартамента „Розуел". Разгърнат на комфортната площ от триста и двайсет квадрата, мезонетът беше мебелиран изцяло в мексикански стил, чак до градината с двеста кактуса и колекцията оригинали на Джорджа О’Кийф по фалшивите кирпичени стени.

- Не каза ли, че ще ти трябва най-малко месец, за да стигнеш до това тук?

- Новата база данни от Санта Круз е идеална за тоя тип проучване — по-малка, предварително организирана. Спести ми време.

- Добре тогава... Искате ли да пийнете нещо, момчета?

- Разбира се - каза Дейвид.

Мерит поклати глава малко прекалено подчертано. Айрънуд премести поглед от единия към другия и после обратно.

- В кухнята, Мерит. Диетична кола. С много лед. Благодаря ти.

Наемникът изчезна по дългия коридор, фланкиран с високи фикуси в теракотени саксии.

- Как се отнася с теб? - попита милиардерът.

- Добре - прекалено бързо отвърна Дейвид.

- Аха. - Налагаше се да поговори със своя шеф на сигурността. Дейвид Уиър беше ценен кадър, трябваше да се грижат за него. - Не забравяй, че работиш за мене, не за него. Не искам да ти се меси.

Айрънуд вдигна телефона и натисна клавиш за бързо набиране. Изтече доста време, докато синът му отговори. Чуваше се шумотевица. Игралният етаж.

- Качи се тук. - Айрънуд прекъсна, без да изчака отговор.

Мерит се върна от кухнята с две високи зелени чаши, пълни с кола и потракващи кубчета лед.

Милиардерът взе своята и я чукна в чашата на Дейвид.

- За истината.

- А също за справедливостта и американския начин на живот - добави младежът.

Айрънуд долови цинизма в гласа му.

- Още не вярваш, нали?

- В извънземните ли? Не.

- Имаш ли вече по-добра теория?

- Да. Нечовешките полиморфизми са КРП.

Айрънуд одобрително се ухили и се озърна към шефа на сигурността.

- Това момче не се предава, а? - Върна се с тежка стъпка до огромния мек диван с планини от ленени възглавници, украсени в традиционния стил на индианците навахо. Избута вестниците настрани и седна.

Дейвид се настани на едно от двете кресла от гарнитурата. Мерит остана прав.

- Бързаш ли за някъде? - поинтересува се Айрънуд.

- Не, сър.