12 те вятъра

Докато Нацри превързваше раните ѝ с бели ленени ленти, другите майстори поставиха на масата пътеводителско ковчеже със заоблени ръбове, по-голямо от всички, които бе виждала. А и сребърните му апликации бяха някак различни. В комбинациите от звезди на една от тях нямаше никакъв смисъл.

- Какво е това ковчеже? - попита новата майсторка.

Нацри приключи с превръзките на окървавените ѝ длани.

- Старо.

Майсторите се заеха с дъските, които заключваха ковчежето, плъзгайки ги една след друга в определена последователност, за да го отворят.

Накрая без никакви церемонии повдигнаха капака му. Вътре не се пазеха обичайните пътеводителски инструменти. Нямаше лещи, въжета, хоризонтни дъски. На дъното му лежеше голям пергаментен свитък.

Майсторите го извадиха на масата и свалиха ковчежето.

- Развий свитъка - каза Нацри.

Несръчно заради превръзките, Атлан развърза въженцето и опъна меката кожа върху масата. По нея имаше множество тъмни засъхнали следи - навярно кръв от ръцете на други новоповишени майстори.

На пергамента имаше карта, бледа на светлината на факлите. По характера на рисунката Атлан позна, че е естампаж. Бяха поставили тънката кожа върху релефна карта и я бяха натрили с въглен.

— Това е остров — каза тя. И мислено завъртя очертанията в опит да ги насложи върху други острови, чиято форма ѝ беше известна. В тези очертания имаше нещо познато, но поради променените детайли на световната карта около тях, не можеше да разпознае разликите.

Другите майстори мълчаха и наблюдаваха безизразно.

— Вгледай се по-внимателно - посъветва я Нацри.

Атлан повдигна ъгъла на пергамента, за да го освети по-добре. В едната част на острова видя едва забележим силует на познат кръст - знака на Пътешествениците. Тя се развълнува.

— Това е естампаж от Голямата зала.

- Вгледай се по-внимателно.

Вече не усещаше пулсиращата в дланите ѝ болка. Никога не беше ходила на Белия остров, никога не бе виждала самата Зала на Пътешествениците, нито нейното съкровище. От уроците си обаче пазеше всяко нейно кътче в сърцето си, помнеше наизуст всяка карта, схема, таблица. Когато голямата карта на Залата се избистри в паметта ѝ, Атлан разбра каква е разликата в картата на света, която лежеше пред нея. Не че търговските пътища ѝ бяха непознати - очертанията на сушата бяха малко променени.

И тогава, като мълния, уловена от учен с медна бобина, Атлан изведнъж позна очертанията върху пергамента.

Дъхът ѝ секна.

- Виждаш ли го? - попита Нацри.

- Това е карта на Хар Мадих. Този остров.

- Но? — подкани я старият майстор.