12 те вятъра

Вече облечена в платнен панталон, платнена риза и корава кожена престилка на майстор-зидар, Атлан вдиша този утринен въздух, сякаш го усещаше за пръв път. Денят ѝ се струваше съвсем различен. Животът ѝ щеше да започне наново. Застанача на онзи хълм от втвърдена бяла пръст и скала, отправила взор към вътрешния океан, който един ден щеше да бъде наречен Средиземно море, на нея ѝ се струваше, че вижда заоблеността на света, струваше ѝ се, че усеща безкрайното въртене на Земята сред другите небесни тела, вечно и предвидимо като люлеенето на махалото и доказаните факти на геометрията.

Учението ѝ я беше превърнало в част от всичко известно и всичко, което предстоеше да стане известно. Не можеше да има по-голямо удовлетворение от това.

- Готова ли си? - попита я Нацри.

Тя изцъка отговора си.

- Тогава можеш да отвориш вратата, за което ще платиш с кръв.

Думите на бившия ѝ майстор я озадачиха. Знанието понякога имаше висока цена. Случваше се мостови кораби да изчезнат завинаги по време на откривателски пътешествия. Към вътрешността на сушата се отправяха експедиции, за да не се завърнат никога. Ала каква опасност имаше за пътеводителите и майсторите на звездните пътища на твърда земя?

Другите майстори безмълвно се отдръпнаха. Атлан се приближи до вратата на главната зала, постави дланите си под дървеното резе, което заключваше двете крила, натисна го нагоре - и извика от изненада и болка..

От паяжина от плитки рани по дланите и пръстите ѝ капеше кръв.

Тя погледна Нацри, но майсторът не прояви съчувствие.

- Ти каза, че си готова.

Атлан нямаше намерение да се откаже сега, нито да възрази на онези, които са я учили, а гневът не беше в природата на кайте. Тя отново се обърна към резето и установи, че няма как да го подхване, за да избегне тънките шипове от долната му страна. „ Цената на знанието " - помисли си тя и го повдигна. Знаеше, че заради болката завинаги ще помни този ден. И може би шиповете целяха тъкмо това.

Вратата се отвори.

В центъра на осветената с факли зала имаше каменна маса. На купола грееха познатите съзвездия на Белия остров. На заоблената стена имаше карта на света с търговските и транспортни пътища, макар че виждаше някои от тях за пръв път. И все пак Атлан беше влизала в достатъчно много подобни зали, за да се зачуди защо тази е отворена единствено за майстори на звездните пътища.