12 те вятъра

Тогава започна да излъчва кодиран импулс, който според нея щял да отмени препрограмирането на идентификатора.

Четири часа по-късно два вана на бостънската полиция, един ван на ФБР, два подвижни командни поста на Министерството на вътрешната сигурност и четири щабни коли на военновъздушните сили бяха обиколили Бостън и околностите му по точно установена квадратна мрежа, като с помощта на апаратура, подобна на тази на Роз, излъчваха същия импулс.

Лайл също даде своя принос в преследването, като помоли военновъздушната база „Андрюс" да прати безпилотен самолет „Глобал Хоук". Направиха го едва след като искането му премина по цялата командна верига чак до Пентагона и началник-щаба на военновъздушните сили. Въпреки това само девет часа след изчезването на Уиър и жената самолетът вече излъчваше импулса на Роз над цялата Бостънска област и чувствителните антени на електронната му разузнавателна система бяха готови да засекат отговора на идентификатора.

След четирийсет минути идентификаторът беше засечен. Неподвижен. В копирния център, в който сега се намираха с Роз.

Две патрулни коли стигнаха там за осем минути, но бяха закъснели с двайсет. Дотогава идентификаторът вече не реагираше. Служител от центъра потвърди, че двама души, отговарящи на описанието на бегълците, били там и платили в брой за половин час компютърно време и разпечатка с големината на постер от най-големия им принтер. На паркингите пред и зад малкия център нямаше охранителни камери. Нямаше как да разберат с какво се придвижват Уиър и жената.

Когато полицаите се обадиха, за да им докладват, Роз ги инструктира никой да не пипа използвания от Уиър компютър. С Лайл пристигнаха там след четирийсет минути.

Сега компютърът беше ограден с жълта полицейска лента. Малкото сиво бюро напомняше на читателско място в библиотека.

- Конвертирал е файла в годен за разпечатване формат - поясни Роз.

- Имаш ли представа какво е разпечатал?

Тя затрака на компютърната клавиатура, после намръщено прочете текста, който се появи на екрана.

- Каквото и да е било, явно е искал да го запази за себе си. Многократно е презаписал работните си файлове. Нищо не може да се възстанови.

Тя се поколеба и отново написа нещо. Ухили се и обяви:

- Изтрил е информацията в компютъра, но не и в принтера.

- Значи ще можем да направим копие, така ли?

- Може би не на целия файл, но поне на една трета от него, в зависимост от това колко голям е буферът. Евентуално на две трети. - Роз направи нещо и екранът се промени. Появи се жълт текст на черен фон. - Дай ми пет минути и ще можем да разпечатаме каквото е останало в спул файла.

След пет минути Лайл стоеше до голяма машина, през която преминаваше тежък лист хартия - като плат през някогашна перална преса.

Изображението, което се появяваше на листа, приличаше на шантаво абстрактна цветова комбинация, случайна, освен реда цифри отстрани и тук-там няколко странни буквени съчетания.

- Имаш ли представа какво е това?

- Фалшиви цветове, но определено е някаква карта - отвърна Роз.

Лайл си падаше по картите. Те показваха места. Местата означаваха цели.

Листът най-после излезе от принтера - две трети от цялото изображение. Сред поле от пъстроцветни петна имаше триизмерен силует на някаква сграда.

Роз му го подаде и му напомни, че Айрънуд все говореше на Уиър за приложението на неговите данни в откриването на извънземни колонии.

- Тоя силует може да е тъкмо това.

Лайл се намръщи.

- Искаш да кажеш, че всички ония безумни разговори са били сериозни.

Роз взе тежкия лист.

- Според мен това е крайбрежие. Някъде. Мислиш ли, че от геопространственото разузнаване ще ни кажат точно къде е?

- Само не им споменавай за извънземните.

Тя се усмихна.

- Какво те кара да смяташ, че още не знаят?

Корнуол, 7312 г. пр.н.е.

Корнуол, 7322 г. пр.н.е.

Атолът Хави, 7418 г. пр.н.е.

Малта, 7567 г. пр.н.е.

Късно през нощта учените стояха безмълвно, докато помощник-зидарката Атлан броеше в средата на наблюдателния кръг. Не се чуваше нито звук, освен силният глас на младата жена и шумоленето на тъмния плат, с който бяха увити ограждащите слънчеви камъни, оставяйки открит само един от наблюдателните отвори. За точността на тази проверка нощният вятър не биваше да отклонява опънатото с тежест въже, което Атлан поклащаше като махало, опряла ръка на малка дървена рамка.

- Триста и шейсет... - Тя наближаваше критичния момент в броенето. - Триста шейсет и едно...