16:50 от Падингтън

Когато Крадък пристигна на Мадисън Роуд № 4, той завари Люси Айлсбароу при госпожица Марпъл.

За момент се поколеба относно плана си за провеждане на кампанията, но после реши, че Люси Айлсбароу може би щеше да се окаже ценен съюзник.

След разменените поздрави той извади важно портфейла си, взе три банкноти по една лира, прибави три шилинга и ги сложи на масата пред госпожица Марпъл.

— Какво е това, инспекторе?

— Такса за консултация. Вие сте консултант в разследването на убийство. Пулс, температура, локални реакции, евентуална дълбока причина за въпросното убийство. Аз съм само един измъчен лекар без специалност.

Госпожица Марпъл го погледна и примигна. Той й се ухили. Люси Айлсбароу зяпна, а после се засмя.

— Но, инспектор Крадък, в края на краищата, и вие сте човек.

— Е, добре, може да се каже, че този следобед не съм на работа.

— Споменах, че се познаваме — обърна се госпожица Марпъл към Люси. — Сър Хенри Клидъринг, мой стар приятел, му е кръстник.

— Госпожице Айлсбароу, искате ли да чуете какво каза кръстникът ми за госпожица Марпъл, когато се запознах с нея? Той я окачестви като най-добрия детектив, когото Господ някога е създавал — природен гений, израснал на подходяща почва. Предупреди ме никога да не се отнасям пренебрежително към… — Дърмът Крадък замълча за миг, за да намери синоним на „стари мърморани“ — ъъъ… възрастните дами. Той твърдеше, че обикновено те могат да ти кажат какво би могло да се случи, какво е трябвало да се случи и дори какво в действителност се е случило! И не на последно място, защо се е случило! После добави, че точно тази… ъъъ… възрастна дама е от най-висока класа.

— Звучи добре — подхвърли Люси. — Това изглежда съвсем задоволителна препоръка.

Госпожица Марпъл порозовя, смути се и придоби вид на силно възбуден човек.

— Скъпият сър Хенри — промърмори тя. — Винаги е толкова мил. Наистина аз съвсем не съм умна, просто може би притежавам известни познания за човешката природа, тъй като живея, както знаете, на село… — добави тя, вече по-спокойно. — Аз, разбира се, съм в неблагоприятна позиция, тъй като не съм била на самото място. Помага много, убедена съм, когато едни хора ти напомнят за други. Защото отделните типове си приличат, а този факт е изключително ценен съветник.

Люси изглеждаше леко озадачена, но Крадък кимна с разбиране.

— Но вие бяхте там на чай, нали? — попита той.

— Да, наистина, беше много приятно. Малко се разочаровах, че не видях стария господин Кракънторп, но човек не може да получи всичко.

— Мислите ли, че ако бяхте видели човека, извършил убийството, щяхте да разберете? — учуди се Люси.

— О, не бих казала това, скъпа. Склонни сме да правим догадки, което би било много погрешно, когато става въпрос за нещо толкова сериозно, колкото е едно убийство. Човек просто може да наблюдава замесените или тези, които биха могли да са замесени, и да разбере за кого му напомнят.

— Като Седрик и банковия управител?

Госпожица Марпъл я коригира:

— Синът на банковия управител, скъпа. Самият господин Ид много повече приличаше на Харолд — твърде консервативен човек, който може би прекалено много обича парите. Той беше също от този тип хора, които биха направили всичко, за да избягнат някой скандал.

Крадък се усмихна и каза:

— А Алфред?

— Дженкинс от гаража — бързо отвърна госпожица Марпъл. — Всъщност той не крадеше инструменти, но разменяше счупен или негоден крик с нов. Мисля, че не беше много честен, що се отнася и до акумулаторите, макар да не разбирам много от тези неща. Знам, че Реймънд напусна работата си при него и отиде в гаража на Милчестър Роуд. Колкото до Ема — замислено продължи госпожица Марпъл, — тя много ми напомня за Джералдин Уеб — винаги тиха, малко старомодна, прекалено изтормозена от възрастната си майка. За всички бе голяма изненада, когато майката неочаквано почина и Джералдин наследи добра сума. Подстрига се, накъдри си косата, а после замина на морско пътешествие. Върна се омъжена за един много симпатичен адвокат. Родиха им се две деца.

Сравнението беше достатъчно ясно. Люси попита малко притеснено:

— Дали трябваше да споменавате за евентуалната женитба на Ема? Изглежда предположението ви разстрои братята.

Госпожица Марпъл кимна.

— Да. Типично за мъжете. Не могат да видят това, което става под носа им. Едва ли и ти самата си забелязала.

— Не — призна Люси. — Никога не съм мислила за подобно нещо. И двамата ми изглеждаха…

— Толкова стари? — госпожица Марпъл леко се усмихна.

— Според мен доктор Куимпър не е много над четирийсетте, макар че е започнал да побелява по слепоочията, и е ясно, че жадува за семеен живот. Ема Кракънторп няма и четирийсет. Съвсем не е стара, за да се омъжи и да има деца. Чувала съм, че съпругата на доктора е починала много млада при раждане.

— Мисля, че е така. Веднъж Ема спомена нещо подобно.

— Навярно е самотен — продължи госпожица Марпъл. — Един лекар, който работи твърде много, има нужда от жена — внимателна и не толкова млада.

— Слушайте, скъпа — прекъсна я Люси, — престъпление ли разследваме, или сватосваме някого?

Госпожица Марпъл примигна.