16:50 от Падингтън

— Към три часа сте се върнали и сте продиктували десетина писма. После сте излезли, за да отидете в „Сотби“, защото проявявахте интерес към някои редки ръкописи, които щяха да бъдат предложени за продажба същия ден. Не сте се върнали отново тук, но съм си записала да ви напомня, че е трябвало да бъдете на вечеря в клуб-ресторанта.

Тя погледна въпросително.

— Благодаря, госпожице Елис.

Госпожица Елис напусна безшумно стаята.

— Вече всичко ми се изясни — каза Харолд. — Този следобед отидох в „Сотби“, но на нещата, които исках, беше дадена прекалено висока цена. Пих чай в едно малко заведение на Джърмин Стрийт — мисля, че се казваше „Ръсълс“. Отбих се в някакво документално кино за около час, после се прибрах вкъщи — живея на „Кардиган Гардънс“ №43. Вечерята в клуб-ресторанта беше в седем и половина, а след нея се прибрах у дома да спя. Мисля, че това е отговорът на въпроса ви.

— Всичко е съвсем ясно, господин Кракънторп. По кое време се върнахте вкъщи, за да се преоблечете?

— Не мога точно да си спомня. Малко след шест часа, може би.

— А след вечерята?

— Мисля, че беше единайсет и половина, когато се прибрах вкъщи.

— Прислужникът ли ви отвори или, може би, лейди Алис Кракънторп?

— Съпругата ми, лейди Алис, е в чужбина. От началото на декември е в Южна Франция. Отворих си със собствения си ключ.

— Значи няма кой да потвърди, че сте се прибрали в часа, който посочвате.

Харолд го изгледа невъзмутимо.

— Слугите сигурно са ме чули да влизам. При мен работи едно семейство. Но фактически, инспекторе…

— Моля ви, господин Кракънторп, знам, че въпроси от подобен род са досадни, но аз почти свърших. Имате ли кола?

— Да, „Хъмбър Хуок“.

— Сам ли я карате?

— Да. Не я ползвам много, с изключение на събота и неделя. Сега е почти невъзможно да се шофира в Лондон.

— Предполагам, че я ползвате, когато отивате да видите баща си и сестра си в Бракхамптън?

— Не, освен ако не смятам да остана по-дълго. Ако отивам само за една нощ, както например беше за следствието онзи ден, винаги пътувам с влак. Има много удобни влакове и е далеч по-бързо, отколкото с кола. На гарата ме посреща колата, която сестра ми наема.

— Къде паркирате колата си?

— Ползвам гараж в „конюшните“ зад „Кардиган Гардънс“. Имате ли повече въпроси?

— Мисля, че засега това е всичко — отвърна инспектор Крадък и се усмихна, ставайки. — Много съжалявам, че се наложи да ви обезпокоим.

Когато излязоха навън, сержант Уедъръл, човек, който изпитваше тайно подозрение към всички, отбеляза многозначително:

— Не му харесаха въпросите, никак не му харесаха. Беше смутен.

— След като не си извършил убийство, естествено е да си раздразнен, ако някой мисли, че си — поясни инспектор Крадък кротко. — Подобно нещо особено много би ядосало един уважаван човек като Харолд Кракънторп. В това няма нищо странно. Сега трябва да изясним дали някой наистина е видял Харолд Кракънторп на разпродажбата този следобед. Същото се отнася и за мястото, където е пил чай. Много лесно би могъл да вземе влака в 16,33 часа, да хвърли жената и да хване друг влак обратно за Лондон, за да се яви на вечерята. По същия начин би могъл да пристигне през нощта с колата си в Ръдърфорд Хол, да премести тялото в саркофага и отново да се върне. Разпитайте хората в „конюшните“.

— Добре, сър. Мислите ли, че наистина е направил така, както казва?

— Откъде мога да знам? — попита инспектор Крадък. — Той е висок тъмнокос мъж. Би могъл да бъде в онзи влак, а освен това е свързан с Ръдърфорд Хол. Той е един от заподозрените в този случай. А сега — при брат му Алфред.

II.

Алфред Кракънторп имаше апартамент в Уест Хампстед, в една голяма, съвременна, лошо построена сграда с обширен двор, в който собствениците на жилищата паркираха колите си, без много да се съобразяват със своите съседи.

Апартаментът беше модерен и очевидно нает заедно с мебелите. Имаше дълга шперплатова маса, която започваше от стената, диван легло, и различни столове с невероятни размери.

Алфред Кракънторп ги посрещна приятелски, но беше нервен, помисли си инспекторът.

— Заинтригуван съм — каза домакинът. — Може ли да ви предложа нещо за пиене, инспектор Крадък? — и подкупващо посочи различни бутилки.

— Не, благодаря, господин Кракънторп.

— Толкова ли е зле положението?

Алфред се засмя на собствената си малка шега, а после попита за какво става дума.

Инспектор Крадък обясни.

— Какво съм правил следобеда и вечерта на 20 декември? Как бих могъл да знам? Било е преди повече от три седмици.

— Брат ви Харолд можа да ни отговори точно.

— Братът Харолд — със сигурност, но не и братът Алфред — добави той с нотка на злобна завист. — Харолд е преуспелият член на семейството — деен, полезен, на постоянна работа, винаги има време за всичко и винаги прави всичко навреме. Дори и ако трябваше да извърши, да кажем, убийство, той щеше да го планира внимателно и точно.

— Имате ли някаква конкретна причина да давате подобен пример?

— О, не. Просто ми хрумна — като абсолютно абсурдно.

— А сега — за вас.

Алфред разпери ръце.