16:50 от Падингтън

— Харолд и Алфред Кракънторп — осмели се да отбележи той — изглежда са били доста разтревожени от писмото.

— Има за какво — каза господин Уимборн. — Има за какво.

— Защото евентуалното им наследство би се намалило?

— Разбира се. Синът на Едмънд Кракънторп, ако предположим, че съществува такъв, ще има право на една пета от парите.

— Загубата не изглежда толкова голяма.

— Съвсем неподходящ мотив за убийство, ако това имате предвид — хвърли му хитър поглед господин Уимборн.

— Предполагам, обаче, че и двамата са доста закъсали — промърмори Крадък.

Той устоя на острия поглед на господин Уимборн с абсолютно спокойствие.

— О! Значи полицията прави разследване? Да, Алфред почти непрекъснато е закъсал. От време на време за кратко е фрашкан с пари, но бързо ги прахосва. Харолд, както изглежда сте установили, в момента се намира в доста несигурно положение.

— Въпреки вида му на преуспяващ човек?

— Фасада. Всичко е фасада! Половината от предприятията в този град дори не знаят дали са платежоспособни или не. Балансовите отчети могат да бъдат изготвени така, че да изглеждат редовни за некомпетентните. Когато обаче активът, който фигурира, в действителност не е актив, когато този актив е готов да се срине, тогава в какво положение се намира човек?

— В такова, в каквото вероятно е Харолд Кракънторп — изпитва огромна нужда от пари.

— Е, едва ли би ги получил, като удуши вдовицата на брат си — отбеляза господин Уимборн. — А никой не е убил Лутър Кракънторп — единственото убийство, което би помогнало на семейството. Така че, инспекторе, наистина не ми е съвсем ясно накъде сочат вашите предположения.

„Най-лошото е — помисли си инспектор Крадък, — че и аз самият не съм много сигурен“.

Глава петнайсета

I.

Инспектор Крадък имаше среща с Харолд Кракънторп в кабинета му и двамата със сержант Уедъръл пристигнаха навреме. Кабинетът се намираше на четвъртия етаж в голяма административна сграда в Сити. Всичко в нея говореше за просперитета и за съвременния вкус на деловите кръгове.

Спретната млада жена записа името му, проведе дискретен разговор по телефона, после стана и ги въведе в кабинета на Харолд Кракънторп.

Харолд седеше зад голямо, покрито с кожа бюро и както винаги изглеждаше безупречен и самоуверен. Дори и да беше изправен пред финансови затруднения (получените по частен път сведения караха инспектора да предполага, че е така), с нищо не го показваше. Той вдигна поглед, посрещайки ги с искрен интерес.

— Добро утро, инспектор Крадък. Посещението ви, надявам се, означава, че най-после имате конкретни новини за нас.

— Страхувам се, че не е точно така, господин Кракънторп. Просто искам да ви задам още няколко въпроса.

— Още въпроси? Положително досега сме отговорили на всичко, което човек може да си представи.

— Сигурно така ви се струва, господин Кракънторп, но става дума за обичайните ни процедури.

— Добре, какво има този път? — нетърпеливо попита той.

— Ще се радвам, ако можете да ми кажете какво точно сте правили следобеда и вечерта на 20 декември, да речем, между три часа следобед и полунощ.

Лицето на Харолд Кракънторп почервеня от гняв.

— Въпросът, който ми задавате, изглежда съвсем странен. Бих искал да знам какво означава това.

Крадък се усмихна любезно.

— Означава, че просто бих искал да знам къде сте били между три часа следобед и полунощ в петък, 20 декември.

— Защо?

— Би ни помогнало да стесним кръга.

— Да го стесните? Значи разполагате с допълнителна информация?

— Надяваме се, че се приближаваме малко по малко до истината, сър.

— Съвсем не съм сигурен, че трябва да отговоря на въпроса ви. Не и в отсъствието на адвоката си.

— Това, разбира се, изцяло зависи от вас — отвърна Крадък. — Не сте длъжен да отговаряте на каквито и да било въпроси и имате пълното право да искате адвокат, преди да го сторите.

— Нали не ме… Нека да бъда напълно ясен… ъъъ… предупреждавате?

— О, не, сър — инспектор Крадък изглеждаше искрено шокиран. — Нищо подобно. Въпросите, които ви задавам, съм поставил и на други хора. В тях няма нищо лично. Просто трябва да стесним кръга по метода на изключването.

— Е, разбира се, готов съм да помогна според възможностите си. Чакайте да видя. На такъв въпрос не е лесно да се отговори веднага, но при нас нещата са точни. Мисля, че госпожица Елис може да помогне.

Той проведе кратък разговор по един от телефоните на бюрото си и почти незабавно се появи приятно закръглена млада жена, облечена в елегантен черен костюм, с бележник в ръка.

— Моята секретарка, госпожица Елис, инспектор Крадък. Госпожице Елис, инспекторът би искал да знае какво съм правил следобеда и вечерта на… коя беше датата?

— Петък, 20 декември.

— Петък, 20 декември. Надявам се, че сте записали нещо.

— О, да — госпожица Елис излезе от стаята, върна се с календар бележник и разтвори страниците. — Сутринта на 20 декември сте били в службата си. Имали сте разговор с мистър Голди относно обединеното предприятие „Кромарти“ и сте обядвали с лорд Фортвил в „Бъркли“…

— А, да, това беше този ден.