16:50 от Падингтън

— Мадам, говорила ли ви е за някакъв син?

— Син? Искате да кажете, че е имала дете? Смятам го за малко вероятно. Тези момичета, всички те знаят един ценен адрес, на който да отидат. Това е известно на мосю Десен толкова добре, колкото и на мен.

— Може да е родила дете, преди да започне да танцува — каза Крадък. — Например по време на войната.

— Ah! Dans la guerre5! Напълно е възможно. Но ако е така, аз не знам нищо.

— Кои от момичетата бяха най-близките й приятелки?

— Мога да ви дам две-три имена, но тя не беше много близка с никого.

Не научиха нищо повече от мадам Жоале, което да им е от полза.

Когато й показаха пудриерата, тя каза, че Ана е имала такава, както и повечето от момичетата. Вероятно Ана си беше купила кожено палто в Лондон — тя не знаеше. „Аз съм заета с репетициите, с осветлението, с всичките трудности на моя занаят. Нямам време да забелязвам в какво са облечени артистите ми“.

След мадам Жоале разпитаха момичетата, чиито имена им бе дала тя. Едно-две познаваха Ана доста добре, но заявиха, че не е била от тези, които говорят много за себе си, а когато го е правила, така твърдеше едно момиче, е казвала предимно лъжи.

— Тя обичаше да си въобразява разни неща — че е била любовница на велик херцог, на известен английски финансист или че е работила за Съпротивата по време на войната. Разказваше дори една история, че е била филмова звезда в Холивуд!

Друго момиче каза:

— Аз наистина мисля, че е водила скучно буржоазно съществуване. Обичаше да играе в балета, защото го смяташе за романтично, но не беше добра танцьорка. Нали разбирате, ако трябва да кажеш: „Баща ми беше търговец на текстил в Амиен“, това не звучи романтично. Ето защо си измисляше разни неща.

— Дори в Лондон — добави първото момиче — подмяташе за някакъв много богат мъж, който щял да я заведе на околосветско пътешествие, защото му напомняла за неговата дъщеря, загинала при автомобилна катастрофа. Quelle blague6!

— Каза ми, че ще гостува на много богат лорд в Шотландия — отново се намеси второто момиче — и че там ще участва в лов на елени.

Нищо от чутото не беше от полза. От всичко, което беше изречено, ставаше ясно само, че Ана Стравинска е била опитен лъжец. Тя положително не бе ходила на лов за елени с някакъв пер в Шотландия и точно толкова невероятно беше да се намира на слънчевата палуба на голям презокеански кораб, който обикаля света. Не съществуваше обаче и реална причина да се вярва, че тялото й е било намерено в някакъв саркофаг в Ръдърфорд Хол. При установяването на самоличността й мадам Жоале и момичетата бяха несигурни. Всички бяха съгласни, че прилича малко на Ана, но дали наистина е тя? Както беше подута, би могла да бъде всяка друга жена.

Единственият установен факт бе, че на 19 декември Ана Стравинска бе решила да не се връща във Франция и че на 20 декември жена, приличаща по външност на нея, е пътувала за Бракхамптън с влака в 16,33 часа и е била удушена.

Ако жената в саркофага не беше Ана Стравинска, къде тогава се намираше тя сега?

Отговорът на мадам Жоале на този въпрос беше прост и неизбежен:

— С мъж!

И сигурно това беше верният отговор, унило разсъждаваше Крадък.

Оставаше да разгледа още една възможност, възникнала от случайната реплика на Ана, споменала веднъж, че има съпруг англичанин.

Дали този съпруг е бил Едмънд Кракънторп? Изглеждаше малко вероятно, като се има предвид словесния образ на Ана, който му беше представен от познатите й. Много по-вероятно беше в даден момент Ана да е познавала достатъчно добре момиче на име Мартин, за да знае необходимите подробности. Ана би могла да напише писмото до Ема Кракънторп и ако беше така, бе напълно възможно да се е изплашила от въпросите при едно евентуално разследване. Навярно дори е сметнала за благоразумно да скъса връзките си с балет „Марицки“. И все пак къде беше тя сега?

Отново отговорът на мадам Жоале неминуемо изглеждаше най-правдоподобен. С мъж.

II.

Преди да отпътува от Париж, Крадък обсъди с Десен случая с жената на име Мартин. Французинът бе склонен да приеме предположението на английския си колега, че тя вероятно няма никаква връзка с намерената в саркофага жена. И все пак се съгласи, че трябва да се извърши разследване.

Той увери Крадък, че Surete7 ще направи всичко възможно да установи дали наистина има някакъв официален документ за брак между лейтенант Едмънд Кракънторп от Четвърти саутширски полк и френско момиче, чието собствено име е Мартин. Време на бракосъчетанието — непосредствено преди падането на Дюнкерк.

Десен все пак предупреди Крадък, че е почти невероятно да се получи категоричен отговор. Точно по това време въпросната област е била окупирана от германците. Нещо повече, впоследствие тази част на Франция бе претърпяла сериозни щети при дебаркирането на съюзниците. Унищожени били много сгради и документи.

— Бъди уверен, скъпи колега, че все пак ще направим всичко възможно.

С тези думи двамата с Крадък се сбогуваха.

III.

При завръщането му го чакаше сержант Уедъръл, за да докладва с мрачно задоволство: