16:50 от Падингтън

— Беше очевидно. Странно, старите дами проявяват интерес към всякакво общество, колкото и да е скучно то. А всъщност нищо не би могло да бъде по-скучно от Ръдърфорд Хол. Тук мога да издържа най-много два дни. Чудя се как го понасяте, Люси? Нямате нищо против да ви наричам Люси, нали?

— Съвсем не. На мен не ми е скучно. Но аз, разбира се, не съм тук за постоянно.

— Наблюдавах ви… Вие сте умно момиче, Люси, Твърде умно, за да си губи времето да готви и да чисти.

— Благодаря, но предпочитам готвенето и чистенето пред бюрото в канцелария.

— Аз също бих предпочел това. Но има и други начини да се живее. Бихте могли да сте на свободна практика.

— Аз съм.

— Не по този начин. Имам предвид да работите за себе си, да използвате умствените си способности, за да се преборите с…

— С какво?

— Със силните на деня. С глупавите, педантични правила и устави, които в днешно време спъват всеки от нас. Интересното е, че винаги има вратичка, ако си достатъчно умен, за да я намериш. А вие сте умна. Хайде, кажете, харесва ли ви идеята?

— Може би.

Люси вкара ловко колата в двора с конюшните.

— Не искате ли да се заемете с нещо подобно?

— Дайте ми повече информация.

— Честно казано, мило момиче, бих могъл да ви използвам. Държанието ви е безценно — внушава доверие.

— Да не би да искате да ви помагам да продавате златни кюлчета?

— Не е толкова рисковано. Само леко заобикаляне на закона, нищо повече — ръката му се плъзна нагоре към рамото й. — Вие сте страшно привлекателно момиче, Люси. Бих искал да ми станете партньор.

— Поласкана съм.

— Искате да кажете „няма да стане“? Помислете си. Помислете си за радостта. За удоволствието, което ще изпитате, когато надхитрите всички онези сериозни хора. Бедата е там, че човек се нуждае от капитал.

— Боя се, че нямам такъв.

— О, не го възприемайте като намек. Скоро аз ще притежавам капитал. Моят почитаем баща няма да живее вечно, стиснат стар злобар. Когато пукне, ще получа пари. Какво ще кажете, Люси?

— Какви са условията?

— Брак, ако ви хареса. Жените го обичат, колкото свободомислещи и независими да са. Освен това омъжените жени не могат да бъдат принудени да свидетелстват против съпрузите си.

— Не звучи особено ласкаво.

— Я стига, Люси. Не разбирате ли, че съм хлътнал по вас?

За своя изненада Люси усети, че той я привлича по странен начин. У Алфред имаше някакъв чар, дължащ се вероятно на чисто животинския му магнетизъм. Тя се засмя и се изплъзна от обгръщащата я ръка.

— Няма време за флиртове. Трябва да мисля за вечерята.

— Ето пак! Е, вие наистина сте добра готвачка. Какво ще има за вечеря?

— Почакайте и ще видите! По-лош сте и от момчетата.

Те влязоха в къщата и Люси забърза към кухнята.

Беше доста изненадана, когато Харолд Кракънторп прекъсна заниманията й.

— Госпожице Айлсбароу, може ли да говоря за момент с вас?

— По-късно става ли, господин Кракънторп? Доста съм закъсняла.

— Разбира се, разбира се. Може ли след вечеря?

— Да, добре.

Вечерята бе сервирана навреме и оценена както подобава. Люси приключи с миенето на чиниите и влезе във вестибюла, където я чакаше Харолд Кракънторп.

— Какво има, господин Кракънторп?

— Да влезем ли тук? — той тръгна към всекидневната и после затвори вратата след Люси.

— Утре рано сутринта си тръгвам — обясни той, — но искам да ви кажа колко съм поразен от способностите ви.

— Благодаря — отговори Люси, леко изненадана.

— Смятам, че тук прахосвате таланта си — определено го прахосвате.

— Сериозно? Аз не мисля така.

„Във всеки случай, той не може да поиска да се оженя за него — помисли си Люси. — Вече си има жена“.

— След като бяхте така любезна да ни помогнете в тази криза, предлагам да ми се обадите в Лондон. Ако ми обещаете, че ще позвъните, за да ми определите среща, ще предупредя секретарката си. Истината е, че бихме могли да използваме човек с вашите способности във фирмата. Ще обсъдим подробно в каква област най-успешно може да бъде ангажиран вашият талант. Госпожице Айлсбароу, аз действително съм в състояние да ви предложа много добра заплата с блестящи перспективи. Мисля, че ще бъдете приятно изненадана.

Усмивката му беше великодушна. Люси отвърна скромно:

— Благодаря, господин Кракънторп. Ще си помисля по въпроса.

— Не чакайте прекалено дълго. Една млада жена не трябва да пропуска такива възможности, ако иска да преуспее в живота.

Зъбите му отново проблеснаха.

— Лека нощ, госпожице Айлсбароу, приятни сънища.

„Дааа — каза си Люси, — дааа… всичко това е много интересно“.

Когато отиваше да си легне, срещна Седрик по стълбите.

— Люси, може ли да ви кажа нещо?

— Да не би да искате да ви стана жена и да дойда в Ибиса, за да се грижа за вас?

Седрик изглеждаше много изненадан и леко разтревожен.

— Никога не съм мислил за подобно нещо.

— Извинявайте, грешката е моя.

— Просто исках да знам дали има разписание в къщата.

— А, така ли? Да, има, на масата във вестибюла е.